Според него финансовата помощ трябва да отива към бедните, а не по малко за всички, защото ефектът се обезсмисля.
„Дебатът ще е фокусиран върху бюджета за следващата година с повишено внимание накъде ще насочи парите това ръчно управление на дефицита до края на годината“.
В предаването „12+3“ Ганев допълни:
„Ако спадът на икономиката е по-голям от очакваното по време на ревизията на бюджета, то тогава процентно бюджетният дефицит може да е по-голям, но това е резултатната величина, докато номиналните, тези 3,5 млрд. лева дефицит, и съответните разходи, които го предизвикват, си остават същите. В случая фокусът е върху номинала – колко милиарда или милиона ще бъдем на минус към края на годината, а какъв процент от икономиката е, ще зависи от това колко тя се е свила“.
По думите на икономиста тази година страната ни ще има най-ниския дефицит в Европа:
„Но следващата година, когато всички останали ще имат голям дефицит и ще започнат да го свиват, тогава при нас може да се появи сериозен дефицит за това, че много от мерките касаят следващата година. Важно е какво получаваме срещу тези повече харчове... Сектор, в който има реформи, като ново законодателство, структурни промени стои по-различно от сектор, който, като че ли предизвиква само проблеми и отлагане на реформи, какъвто е здравеопазването, където се трупат идеи, но те не се реализират“.
Петър Ганев прогнозира, че е малко вероятно – от бюджетна гледна точка, Европа да спре пари към България през следващата година:
„Напротив, тогава ще се усвояват повече суми като реакция на кризата с коронавируса… В дългосрочен план е възможно обаче да се появи такъв дебат“.
Интервюто с Петър Ганев можете да чуете в звуковия файл.