„Тази пиеса се самонаписа“, разказва актрисата, художник и фотограф Гергана Змийчарова, автор на драматургичния текст. „В огромна степен е документален разказът. Огромна част от нещата, които се случват на сцената, са се случили така.“
Змийчарова подчертава колко е било важно да запази езика – „такъв, какъвто се е говорел и пишел тогава“, затова и диалозите са базирани върху писма, документи, дневници от онова време.
Като документална нишка през цялата пиеса преминават спомените на майката на Иван Вазов – Съба Вазова.
Режисьорът на постановката Петринел Гочев смята, че „трябва да държим свежа паметта за корените си, колкото и това да звучи рутинно, защото там лежат послания, които са пратени за нас, а ние трябва да пренесем нататък“.
За създаването на мащабното представление са помогнали местни фирми, а чрез онлайн кампания са били събрани над 2 хиляди лева.
Театралната завеса на новото, юбилейно представление вдига Велина Махлебашиева.
