В предаването „Хоризонт за вас“ той се върна към времето, в което открил Театъра:
„От училище, някъде към 6-и клас, имаше организирани посещения на представление и ни заведоха на „Шестте пингвинчета“. Седнах на първия ред, завесата се отвори и на секундата си казах – „аха, аз затова съм тук, за да бъда артист“. Има такива съдбовни моменти, които не се забравят, белия под, светлината. Осъзнаването на това, че ще трябва да пресъздавам живота, не просто да го живея. Тази мисъл много ме утеши… Не ме остави театърът и аз не го оставих“.
Мариус Куркински призна, че е осъзнал – „театърът не е храм, това е място за вид труд“.
„Но за зрителите в България виждам, че е специално място. И в тези смутни времена хората не ни изоставиха. Завърнаха се. Явно заради необходимостта от живия контакт, от по-високи текстове. Публиката е част от самото театрално изкуство“.
Повече смелост и твърдост. Такава равносметка си прави днес актьорът.
„Трябва да се работи по-задълбочено, по-малко да се разпилява време. Повече вътрешна тишина на душата. По-малко излишно притеснение. Излишната тревожност отнема от силата на човека“.
През декември се планира да започне да работи по „Двубой“ в Народния театър „Иван Вазов“.„По-директен е пътят чрез български текстове“.
Интервюто с Мариус Куркински можете да чуете в звуковия файл.
