Политиката, политическото, разглеждано като добро, справедливо управление са в абсолютна криза, те са в състояние на свободно падане, смята Александър Димитров, преподавател по политология в Университета за национално и световно стопанство.
„За 10 години управляващото мнозинство трябваше да осъзнае, че политика на парче, която цели да извлече краткотраен политически дивидент, не може да реши системните проблеми, които са се натрупали. Става въпрос за процеса на корозия, обхванал и политическите институции, обхваща и обществото. Ефектът на тази корозия на това разложение става вече много голям, може да се превърне в необратим“, посочи Димитров в предаването „Неделя 150".
Проблемът е системен, а управляващите нямат интелект да забележат системата, имат интелект да забелязват определени структури вътре в политическото, отбеляза проф. Георги Каприев.
„Какво значи дават надбавки? Тези пари не са ли изработени от нас? Тези пари не са ли заслужени от тези хора? Не е ли задача на държавата да поддържа немощните, болните и т.н.? Какво значи дават? Да не са ги извадили от джоба си? От джоба си са ги извадили, защото ако не ги дадат, ще ги откраднат.“
Според Димитров раздаваните от властта социални бонуси са „нещо като кръпки, помощи срещу краткотрайна подкрепа“, а всъщност има големи проблеми, които да се решават. Александър Димитров не очаква висока избирателна активност на изборите догодина. Харчовете дават на властта спокойствие, но е още рано да се каже дали ще имат електорално отражение, допълни той.
Този протест е за съхраняване на общото благо, подчерта проф. Каприев, според когото сме в положението „спогодба не става между нас и тях“, както пише Вазов.
Демокрацията минава през избори и там се решават нещата. Тези протести не целят точно замяната на една политическа сила с друга, изтъкна още Георги Каприев. Като се позова на актуалните социологически проучвания за нагласите на гласоподавателите, преподавателят изтъкна, че „ще се получи един ужасно шарен парламент, който едва ли ще може да излъчи добре работещо правителство“.
„Може би ще се премине през серия от такива избори, докато се избистри някаква политическа сила, която да предложи на българското общество модел на управление, който има в основата си общото благо“, прогнозира проф. Каприев.
Изобщо не трябва да ни плаши фрагментираният парламент, той е естествен резултат от вота на хората, коментира Александър Димитров. Той даде пример с държави като Белгия и Холандия, където дори при дългото отсъствие на управляващо мнозинство, „администрацията е компетентна да движи делата на държавата, които касаят ежедневието“.
„Понятието компетентност, понятието експертност, понятието специализираност и дори по-общото – образованост, нищо не значи у нас в момента", заяви проф. Георги Каприев.
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
