В началото на тази година просветното министерство проведе мащабно допитване до учителите относно новите учебни програми по математика и природни науки в 5-и, 6-и и 7-и клас.
„Направи се промяна в стандарта за учебния план. Увеличаването на учебните часове с половин час повече седмично по математика от 5-и до 7-и клас е вече факт. Той не е предмет на обсъждане през учебните програми, защото учебният план е този, който определя броя на часовете.
И Наредбата за учебния план е вече обнародвана преди учебната година.
В момента дебатът е в рамките на тези часове да има повече време за упражнения.
„Увеличаването на броя на часовете е от полза за децата. Учебното съдържание остава същото, но се предлага увеличаване на броя на часовете за упражнение. Конкретно за практико-приложни задача, за да се предизвика интереса на децата към математика и приложението и в живота“, коментира в „Хоризонт до обед“ Даниела Цочева, дългогодишен учител по математика в ОУ „Васил Левски“ в Ловеч.
„Тези промени, ако станат факт, ще бъдат в плюс, още повече като се има предвид и ниските резултати от националните външни оценявания по математика. Причината за това е не в материала, а че децата все по-трудно сядат да учат, все по-трудно учат отговорно по математика, все по-бързо се отказват да се борят с трудностите – а математиката е трудна наука“, подчерта още Даниела Цочева.
Според Eвгения Костадинова учебното съдържание се запазва, отпаднали са подтеми и понятия, които не е необходимо да се наизустяват от учениците, а остава фокусът към придобиване на умения от учениците.
„Реформата трябва се отнесе и към историята – 60 процента практическа работа и 40 на сто нови знания – това е най-добрата концепция. Историята защо е пренебрегната? “, попита в „Хоризонт до обед“ Мариана Варчева, учител по история в ОУ „Васил Левски“ - Ловеч, най-голямото основно училище в града.
„Реформата е козметична за математиката. А в историята обемът е много голям, децата не могат до го усвоят и е необходим нов похват - сега се изучава разказ за съотношение между историческо събитие и година, в която се е случило.
В пети клас историята е най-трудна, в шести е по-лека, а в седми - те учат история на България, нещо което им е познатоот началния курс, и те 80 на сто от съдържанието го познават.
Докато в 5-и клас се учи праистория и всички държави от античността - това е непознато време за учениците - преди Христа. Затова е по-добре в пети клас да се надгражда. Затова е необходима промяна в историята началните класове - да се учи миналото на българите по адекватен начин и в пети клас да се продължи с повече фактология, работа с исторически карти", коментира Марияна Варчева.
Още по темата можете да чуете от звуковия файл.
