Темата за климатичните промени, осмисляни в контекста на глобалното затопляне, напоследък все по-често се свързват не само с климатичните бежанци, топенето на ледниците и оцеляването на застрашени от повишаването на морското ниво популации от хора, живеещи в крайбрежни райони, но и с увеличаващият се брой на застрашените растителни и животински видове.
Как белите мечки, коалата и носорозите се превърнаха в символи на рисковете от настъпващото глобално затопляне, а златният чакал, степната антилопа и розовото фламинго успяват да се приспособяват въпреки чувствително изменящите се климатични условия в наши дни? Какви са еволюционните възможности на самата природа за своеобразен „рестарт“ в самоорганизацията на природното единство и каква цена трябва да плати човечеството за него, ако въобще е възможен? До каква степен самите ние ще успеем да трансформираме възможно най-щадящо обичайните местообитания за фауната и свързаната с нея флора при екстремните температурни аномалии?
По тези актуални проблеми е разговорът с биолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Марио Лангуров.