България е на едно от последните четири места в Европейския съюз по дял на публични средства, които се отделят за дългосрочни грижи за възрастни и за хора с увреждания, въпреки непрекъснато растящата нужда от тях.
Това стана ясно на организирана от фондациите „Солидарно общество“ и „Фридрих Еберт“ онлайн дискусия за развитието на тези грижи у нас. В същото време, всеки пети българин няма здравни осигуровки.
Делът на средствата, осигурявани за дългосрочни грижи за зависими членове на обществото, у нас е пет пъти по-нисък от средния за Европейския съюз, алармира на форума Иван Кръстев от Фондация "Солидарно общество" при представянето на изследване по темата:
"В абсолютни числа - 0,4 процента от БНП (Брутен национален продукт) спрямо 4,5 процента примерно в една Дания, която оглавява класацията в Европа".
Депутатът от БСП и член на Социалната комисия Георги Гьоков припомни, че България е страната с най-висока смъртност и най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз, което се дължи основно на социално значими заболявания:
"Проблемът е, че около 20 процента от населениeто няма здравни осигуровки. В България по-голямата част от нуждаещото се от грижи възрастно население живее в бедност, а колкото по-беден е един българин, той е с по-ниска продължителност на живота, по-болен е и в по-голяма степен лишен от грижа".
Във фокуса на разискванията ще бъдат проблемите, с които се сблъскват десетки хиляди възрастни, както и хората с увреждания, техните близки и роднини, както и възможни промени в нормативната уредба.
На форума ще бъде представено изследване на тема - "Развитие на дългосрочната грижа за зависими членове на домакинството и семейството", изготвено от екип от специалисти в сферата на социалната политика под ръководството на бившия социален министър Емилия Масларова.
Акцент са скорошните промени в законодателството, сред които приемането на Закона за личната помощ, Закона за хората с увреждания и Закона за социалните услуги, както и ефектите от тях.
Разгледани са предизвикателствата пред осигуряването на грижи за хората в нужда, както и съществуващите и нужните мерки в подкрепа на лицата, полагащи грижи. Изследвани са и политиките на ЕС в сферата на дългосрочните грижи.
Въз основа на направените анализи авторите на изследването дават и редица препоръки за промени в действащата нормативна уредба у нас, сред които повишаване на привлекателността на работата в социалните услуги, както и въвеждане на право на избор за работа от разстояние на тези, които полагат грижи за зависими членове от семейството.
