Според нея, „когато не можеш да упражняваш тази професия, така че да слугуваш само на един господар – истината, тогава започваш да правиш своите избори“.
„Разбрах, че въпросите, които задавам, не са харесвани, не получих отговор на въпроса – от кого. Разбрах, че темите, които смятах за важни, не са одобрявани. Разбрах, че посоката, в която смятам, че трябва да съществува и да се развива журналистът и журналистиката, не е одобрявана“.
В предаването „Политически НЕкоректно“ Цолова допълни:
„Когато има критични теми и натрупани въпроси без отговори, интервюто може да се превърне в критично, зависи от обективните обстоятелства. Журналистът е будната съвест, кучето пазач срещу крадците и да противоречи, когато има противоречиви факти, да има памет, да помни и да анализира… Журналистът не трябва да бъде фуния, през която да преминават думите на този или на онзи. Журналистът е журналист, когато е коректив на първите власти“.
Автентичността в мненията е нещо, което трябва да прегръщаме, категорична е журналистката:
„Днес е трудна работа да си честен журналист... На мен ми е по-важно аз да мога да гледам хората в очите, отколкото те да могат да ме гледат по телевизията“.
