Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров.
"Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението е за всички и че се стремим към него.
За да бъдем просветени обаче, трябва да сме готови да се откажем от готовите истини и предпоставените тези, а това не е комфортно. От тази гледна точка будителството поставя въпроса: искаме ли да бъдем събудени и готови ли сме да се откажем от удобството, който полусънното състояние носи?
Дали граничното време, в което се намираме, ще ни отвори очите и ще се откажем от утехата на лесното съществуване?"
Тодоров цитира книгата на Петер Слотердайк "Критика на циничния разум", в която немският философ твърди, че живеем в епоха на просветено фалшиво съзнание.
"Просвещението, събуждането означава да се конфронираш с реалността, то е личен екзистенциален акт. Не може да си просветен и това да не преобърне твоя живот и твоите убеждения.
Ние идеализираме будителите, превръщаме ги в икони, но на практика те никога не са били желани. Те винаги са носителите на неприятни вести. Трябва да внимаваме в идеализирането им, при положение че предпочитаме фалша. Маргинализирането на хуманитарното познание е част от този фалш, както и набеждаването на фалшиви герои, които са по-скоро интериорни дизайнери на лесното живеене."
