„Още имаме горчивия вкус от последиците от затварянето на редица сектори през март и април. Апелираме за изпреварващо, обмислено поведение от страна на правителството, за да не се стигне до резултат, какъвто беше в началото на пандемията“, посочи Минчева.
Мерките трябва да се планират по-добре – когато налагаме ограничения, трябва да знаем кого ще засегнем и как ще го обезщетим, категрична е Мария Минчева.
Според БСК има вече достатъчно натрупан опит в познаването на вируса и неговото лечение, затова от камарата настояват за прогнозен модел, основан върху обективни критерии, „при настъпването на които да се налагат ограничителни мерки“, стана ясно от думите й.
„Искаме да знаем кое е определящо, за да се затвори един ресторант например. Кое е определящо, за да се затвори един учебен център, кое е определящо, за да се затвори един мол? Трябва да има определен брой заразени лица на територията на областта или трябва да има определен зает капацитет в болниците, в интензивните отделения?“
Минчева дава пример с училищата, където при определен минимален брой заразени ученици се минава в режим на дистанционно обучение.
Когато се налагат мерки за две седмици, искаме да знаем какъв резултат търсим след тези две седмици, подчерта Мария Минчева в предаването „Преди всички".
„И ако броят на заразените е намален, означава ли, че тези мерки продължават или пък ако броят на заразените е увеличен, въпреки тези мерки, какво означава това? Допълнително затваряне? Как се мери ефективността на тази мярка? Каква цел си поставяме – намаляване на броя на хоспитализираните, намаляване на броя на лицата в интензивни отделения?“
Трябва да знаем какво целим обективно с всяка мярка и на определен период от време да го проверяваме, отбеляза още Минчева.
Работодателските организации продължават да изискват постоянно законодателство, свързано със загубите при кризи.
