В Деня на народните будители Съюзът на българските журналисти (СБЖ) раздаде годишните си награди за журналистика 2020. Какво липсва на българската журналистика през тази година, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мария Цънцарова, журналист от „bTV“ и носител на една от наградите на СБЖ
„Може би на българската журналистика през тази година ѝ липсваха събеседници. Или поне на мен като журналист, защото не всяка покана, която отправях към хората, с които смятам, че трябва да говорим – и то не заради моя личен интерес, а заради това, че обществото има нужда да чува отговори от тези хора, поканите към тях много често бяха отклонявани. Може би защото невинаги отговорите са лесни и предполагам, че хората, от които зависи това, избират да не участват в интервюта и да не дават отговори. За съжаление министър-председателят е невъзможен събеседник на този етап, защото очевидно той предпочита да отправя послания, отколкото да отговаря на въпроси. Той говори по теми и начин, по които той смята, че е добър да бъде използван. Той не губи връзката с хората, но е намерил начин да общува с тях без журналисти. Но аз съм повече съсредоточена върху въпросите и хората, към които могат да бъдат отправени.“
Интервюто – любим жанр
„Аз смятам, че не е задължително хората постоянно да живеят с някаква критична мисъл към целия поток от информация, който ги залива. Нашата функция е да дадем възможност на обществото да стигне до хората, които трябва да отговорят на въпросите им. И въпросите трябва да са зададени по начин, по който всеки би ги задал, когато седи вкъщи и говори с телевизора. Това, което търся в събеседниците си през въпросите, които им задавам, е тяхното схващане за истината. А хората, които гледат, могат сами да преценят, дали чуват истината по въпросите, които се дискутират в едно интервю. Затова и за мен интервюто е прекрасен жанр, през който можеш да стигнеш малко под повърхността и информацията от едно прессъобщение. А и хората имат възможност да помислят какво стои зад думите или действията на тези, които носят отговорност за нещо. Такъв беше случаят с Десислава Атанасова и комисията, която тя оглавява, и която комисия е заседавала веднъж за 15 минути. Хората могат да преценят какъв е смисълът на една такава комисия, ако тя работи по този начин.“
Неразпознатият цитат
„Ако г-жа Десислава Атанасова не беше объркала от кого е цитатът, аз щях да бъда приятно изненадана, но честно казано, аз си давах сметка, че шансът това да се случи е много малък, защото думите на Лукашенко и Бойко Борисов са изключително сходни. И проблемът не е в г-жа Атанасова, проблемът е в това, че тези думи могат спокойно да бъдат изречени и от Лукашенко, и от Борисов. И за мен е много важно да уточня, че влизам във всеки разговор с изключително уважение и добронамереност, защото смятам, че хората, които са се съгласили да говорят публично, заслужават и уважение, и добронамереност. Също така съм убедена, че всеки, който застава зад дадена кауза, вярва в нея. Тоест в нито един момент не влизам в разговор с намерения да подложа някого на неприятно преживяване, а още по-малко на унижение. Но пък и знам, че трябва да помислим как се използва една голяма тема – като свикване на Велико народно събрание или писане на нова Конституция – и доколко има истинско желание тези намерения да бъдат доведени докрай.“
Журналистическото разследване
„Смятам, че в разследването, освен да достигнеш до фактите и да ги провериш, и за да е ясно какъв е проблемът и хората да го усетят, пак интервюто е това, което помага. И аз съм сигурна, че начинът, по който протече разговорът ми със собственика на тази фондация и служителите в нея, всъщност е накарало много хора да обърнат внимание на начина, по който функционира тази фондация. Но в същото време се тревожа от ефекта, от това, което показахме, защото не искам в никакъв случай желанието за дарения да спада. Искаме хората да продължат да даряват на тези семейства, които са в изключителна нужда.“
„bTV“ и „Божков ТВ“
„Когато премиерът говори, това е държавата. Неговите думи са думи на правителството на страната, защото той е премиерът. За мен беше изключително неприятно да чуя тези думи от него, както и за всеки колега, който работи в „bTV“, защото всички ние сме хора, водени от това да вършим работата си. И аз съм благодарна, че съм в среда, в която това ми се случва, въпреки общата медийна картина, която всички виждаме и тревогата, с която живеят много мои колеги в момента, защото са лишени от възможността да правят това, което могат. И по същество не ме тревожат думите му, защото знам и виждам, че в тях няма истина. Но когато държавата посочва с пръст дадена медия, това може да ни даде самочувствието, че вършим добре работата си добре като журналисти. Но може и в някаква сериозна степен да обясни защо мястото на България по свобода на словото е 111-о.“
