„Закъсня, да, закъсня. Всичко това трябваше да стане много по-рано, но може би не достигаше смелост, организация, единство. Родителите на по-възрастното поколение страдат затова, че този товар легна на плещите на децата им. Тези промени можеха да станат доста по-леко, по-рано. Но сигурно си спомняте, че когато някой се решеше да говори срещу режима, изчезваха хора и това внесе корекции в протестните движения.“
Според Тихановска първостепенна задача за демократичните сили е свалянето на Александър Лукашенко от власт, след което на хората трябва да се даде възможност сами да изберат бъдещето си. По думите й това ще отнеме седмици или месеци, но не и година.
„Индивидуалните санкции имат по-скоро символичен характер, защото хората, които са в този списък, така или иначе, не могат да пътуват в ЕС и отдавна нямат никакви сметки в Европа, защото всичко са изкарали оттам. Това е просто знак, който казва: "Следим ситуацията, осъждаме ви и сте в санкционния списък", коментира Светлана Тихановска относно разширяването на списъка на Брюксел с още имена от Беларус.
„Ударът щеше да е по-голям, ако санкциите бях приети спрямо силовици, учители, ръководители на някои предприятия, които биха искали да излязат в Европа, но не могат заради санкциите. Въпреки това сме благодарни на Европа за всичките списъци. Това е знак, че тя е солидарна с хората от Беларус, не наблюдава събитията отстрани, участва непосредствено в тях и се бори за правата на човека заедно с нас. Ние сме убедени, че санкционните списъци ще се разширяват още“, допълва опозиционният лидер.
„В момента ние се борим срещу един човек. Обикновените хора винаги са следвали неговите заповеди - става това, което той реши. Затова сега не искаме да гледаме към Русия или към Запада, а просто се борим срещу диктатурата. А когато на власт дойде новият президент, той ще попита хората: "С кого искате да сте по-близки - с Европа, Русия или Украйна?" Тоест, ще им даде правото сами да решават. Ние се намираме в такова географско положение, че можем да съществуваме напълно самостоятелно. Ние сме в идеалния център на Европа, можем да създадем търговски отношения и с Русия, и с Европа, като се интегрираме по-тясно с нея, защото при режима на Лукашенко за съжаление се отдалечихме, тъй като там не приемат диктатурата. Можем да се развиваме във всички направления. В нашия цивилизован свят е толкова лесно да бъдеш самостоятелна и цивилизована държава и да дружиш с всички, колкото и наивно да звучи. Имаме примери с много страни, които водят неутрална политика, с всички са в приятелски и търговски отношения и се чувстват прекрасно. Например Дания.“
Запитана колко време му остава на режима, Светлана Тихановска изтъкна, че е трудно да се направят такива прогнози.
„Гражданите на Беларус са убедени, че времето на диктатора е изтекло. Той все още се е вкопчил с последни сили във властта чрез насилие, обаче е политически банкрутирал. Вочите на хората той е никой, не му вярват, не искат да го виждат и органически не го понасят. Това може да отнеме седмица или месеци, но най-важното е, че те се промениха и вече няма да отстъпят. Натискът, който оказва протестното движение вътре в страната и отвън, ще даде своите плодове. Става дума за седмици или месеци, но в никакъв случай не и цяла година.
Сега светът се управлява чрез интернет и ако преди информацията достигаше до хората за цели седмици, сега това става за секунда, а това внася сериозни промени в организацията на протестните движения, отбелязва още Тихановска.
„У нас се правят много аналогии с протестните движения в Полша, но те имаха доста повече време за това. А и не трябва да се сравняват движенията в различните страни, защото всяка върви по своя път. Имаше такива сравнения с мирната революция в Армения, както и с Украйна. Ние сме съвсем различни. Някои елементи си приличат, но общите насоки са други. Времето се мени, хората също, а обстоятелствата са съвсем други.“
Има ли опасност от военно нахлуване на Русия в Беларус или Русия да „погълне“ Беларус и в крайна сметка да се реализира съюзната държава?
„Знаете ли, има вероятност и метеорит да падне над Беларус. И ако започнем да мислим: "Ами ако стане това или онова", няма да стигнем доникъде. През цялото време казваме, че нашата борба не е проруска, а срещу един човек. Разбираме, че в момента може да се сключват някакви споразумение с руските лидери, може да се води някаква политическа игра, за която ние не знаем. Но сега не става дума за това. Ако нещо такова стане, тогава беларусите ще се обявят против.“
„В историята има не особено добър пример с Украйна, а след това много се промени отношението на Европа към Русия. Не мисля, че Русия би искала да повтори този опит. Това, разбира се, е въздържащ фактор. В Украйна имаше европейски знамена, тя искаше да влезе в ЕС и в това нямаше нищо лошо. Право на хората е да решават и не трябва да се воюва заради това. Но в Беларус е малко по-различно. Тук има само наши знамена, искаме да останем независими и не искаме да живеем в диктатура.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
