Eмисия новини
от 14.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор

Благодатна почва за разпространението на дезинформация по време на пандемия и избори се явяват социалните мрежи. В този смисъл - изправени ли сме през нова обществена криза, как обработваме информацията и еволюираме като общество?

Казва се, че „най-опасната лъжа е леко изопачената истина”. И това важи с пълна сила в социалните мрежи, където един истинен факт може да бъде обвит с невярна информация с цел манипулиране на определена група хора. За по-малко от десет години ролята на социалните мрежи се разви от маргинална до централна. Те променят начина по който хората работят, търгуват и осъществяват идеи. И вече биват използвани не само за целите на бизнеса, но и за глобална промяна.

По принцип истината трябва да бъде подкрепена с доказателства и авторитет. В социалните мрежи първото лесно се пропуска или манипулира, а второто в определени случаи е гъвкаво, сътворимо и дори нагодимо, накратко – репутацията може да се фалшифицира лесно в интернет. Или както беше изобразено на една известна карикатура в „Ню Йоркър” – в мрежата никой не знае, че си куче. Много малко са факторите, които биха могли да предотвратят подобно „маскиране”.

Именно затова регулацията на социалните мрежи е наболял проблем през последните години. За истинска публична регулация на платформите, за да се попречи по-добре на разпространението на неверни и манипулирани информации се обяви тази седмица Форумът за информацията и демокрацията. Сред предложените решения е да се наложат правила за прозрачност, санкции и забрана на рекламите с политически характер.

Възможно ли е обаче при настоящия бизнес модел, експлоатиращ безплатно съдържание и потребителски данни, социалните мрежи да се развиват в отворена, стабилна и положително еволюираща среда, като така те да са толерантни, конструктивни и позитивни?

На последните изслушвания  пред американския Сенат в края на октомври изпълнителните директори на гигантите Гугъл, Фейсбук и Туитър – Сундар Пичай, Марк Зукърбърг и Джак Дорси се защитиха по следния начин:

„Нека да съм ясен: подхождаме към работата си без политически пристрастия. Точка. Противното би било в разрез с нашите бизнес интереси и мисията ни. А те са информацията да е достъпна за всеки човек, независимо къде живеят или в какво вярват.”

„Съществуват разногласия за това къде трябва да са границите на речта онлайн. И това е разбираемо. Фейсбук публикува стандартите си и издава на всеки четири месеца доклади за сваленото съдържание. Създадохме и независим надзорен орган, които може да отменя наши решения. Ангажирали сме се и с одит на съдържанието на докладите ни. Аз подкрепям идеята за регулация.”

„От съществено значение е докато обмисляме тези решения да даваме шанс на новите стартъпи и независимите разработчици. Така ще осигурим равнопоставеност и конкурентни идеи, които да помогнат в решаването на проблеми. Не трябва да утвърждаваме думата на най-големите компании още повече.”

Един от участниците в 20-членния надзорен борд на „Фейсбук”, създаден тази година, в който влизат адвокати, активисти за човешки права, учени и журналисти от цял свят, е Алън Ръсбриджър – бивш главен редактор на вестник „Гардиън”:

Изправени сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн. Идеята независим борд да помага на талантливи инженери да обмислят моралните, законовите, редакторските и етичните въпроси в работата им, би било много ценно. Много хора са скептично настроени, но определено си струва да опитаме.”


Ограничената регулация в интернет обаче има и своите добри страни – така се раждат творчество и всякакви идеи – технологични, политически и художествени. С информацията в изобилие хората могат по-ефективно да контролират властите. В мемоарите си съоснователят на Туитър Биз Стоун разсъждава за полезността на интернет при организирането на Арабската пролет: „Не променихме света, но направихме нещо още по-дълбоко и научихме вдъхновяващ урок: когато дадеш възможност на добрите хора, те правят велики неща”, пише той.

И докато „Фейсбук” и „Туитър” приемат политически реклами, масово използваното сред „поколението Z”приложение Тик-Ток не разрешава официално политически реклами, но факт е че такива има. Въпреки че се лансира като място за избягване на политиката креативно пространство.

„Важно е да подчертаем, че те са неофициални, защото приемаме, че не са заплатени. Ако бяха щяха да част от предизборната кампания и да са в нарушение на изискванията на Тик-Ток. Но самоорганизирали се или доброволни групи свободно могат да публикуват съдържание в подкрепа на някой кандидат. Въпреки че се рекламират като дом на безгрижието, през последната година станаха място за самоизразяване за социална справедливост и политическо мнение, точно толкова колкото и за танцуване и забавления”, изтъква журналистката от Би Би Си София Гейлър.

Коментари предизвика първият по рода си случай преди месец, в който „Фейсбук” и „Туитър” си позволиха да ограничат достъпа до статия от голям и познат всекидневник - „Ню Йорк поуст”, собственост на Рупърт Мърдок. Историята е била осигурена от адвоката на Доналд Тръмп – Руди Джулиани, и разнищва предполагаеми връзки на Джо Байдън и неговия син Хънтър с украинските власти. Поводът за решението на „Фейсбук” и „Туитър”, освен някои неясноти и пропуски в историята, е наличието на лични данни – имейли и телефонни номера, придобити чрез хакване и налични в статията. Стигна се обаче и до блокиране на профила в „Туитър” на прессекретарят на Белия дом Кели Маккини, след като тя сподели линка към публикацията, за което от компанията по-късно се извиниха.

„Решението на „Фейсбук” не беше толкова изненадващо, тъй като, за да бъде даден приоритет на историята, тя първо трябва да бъде проверена за истинност от трета страна. Едва след това тя може да се споделя масово. Докато решението на „Туитър” да означи линка с изкачащ прозорец, казващ, че съдържанието можа да е вредно беше изключително зле прието от републиканците, и то не само от твърдите поддръжници на Доналд Тръмп. Те смятат, че „Фейсбук” и „Туитър” така са прекрачили границата. Защото тези компании не позволяват чрез тях да се разпространяват хакнати данни, но медиите могат да пишат и споделят за такива случаи”, пояснява журналистката от Би Би Си Мариана Спринг.

В съвременната несигурна в редица отношения среда, огромната роля на социалните медии се доказва и от факта, че те са в състояние да привлекат и задържат вниманието на обществото към определени събития. Платформата на Wall Street Journal „Син поток, червен поток” демонстрира как сред консерваторите и либералите в САЩ „Фейсбук” засилва инстинкта на хората да се събират с подобните си. Дебатите за ограничаването на съдържанието обаче поставят компании като „Фейсбук” и „Туитър” между чука и наковалнята, защото от едната страна е недоволството на хората, чувстващи се обидени от дадено съдържание и настояващи то да бъде свалянето, а от друга – гневът на активистите за свобода на словото, които обвиняват мрежата, че упражнява цензура. Отговорът на различните платформи е да се опитат да изградят единна политика относно премахването и оставянето на съдържание, която в случая на „Фейсбук” се нарича „стандарти на общността”. Освен това Фейсбук публикува данни, когато получи искане за това от различни правителства по света, в опит да увеличи прозрачността на решенията си за премахване на съдържание. Случва се обаче стандартите на „Фейсбук” да се трансформират в политическа цензура. Закривани са били хиляди акаунти заради десен екстремизъм, като например изтриването на потребители – радикални привърженици на крайнодесния президент на Бразилия Жаир Болсонаро през август тази година. Отстранявани са обаче и фалшиви профили на тролове от Русия, Иран, Пакистан и Съединените щати. Недоволство сред консервативните американци предизвика агресивния подход от страна на „Фейсбук” и „Туитър” на определени хаштагове, групи и личности, които сеят политическо разделение и организират провокации, с които да се оспори резултата от президентските избори отвъд океана. Макар и да се характеризира с по-освободен подход и „Туитър” изпълнява молби за блокиране на съдържание, дори когато това е поискано от правителства.

Трябва да се отбележи обаче, че „Фейсбук” блокира малка част от съдържанието, споделяно от потребителите.

Но словото наистина може да бъде опасно и поради тази причина е създаден проектът „Опасно слово”, който се опитва да разпознае случаите в социалните мрежи, когато определени изказвания са предшественик на избухването на насилие.

Макар и странно, но научно обоснованите теории и фактите имат по-слабо влияние върху обществото, заради склонността на хората да търсят скрита конспирация. Нагледно това се доказа и с настоящата пандемия. Тези конспирации се разпространяват най-много през социалните мрежи. Междувременно, сред победителите по времена здравната криза, които отчетоха рекордни печалби, са и технологичните гиганти „Епъл”, „Амазон”, „Алфабет” – компанията-майка на „Гугъл” и „Фейсбук” – въпреки бойкота на големи рекламодатели през юли заради речта на омразата, те. Още през март „Фейсбук”, „Гугъл”, нейното дъщерно дружество YouTube, „Майкрософт” и нейното дъщерно дружество LinkedIn, Reddit и „Туитър” обещаха да възпират дезинформацията за ковид-19 имайки предвид съобщения за фалшиви лекарства за коронавирус, фалшиви методи за тестване и други неточни или подвеждащи твърдения. По данни на авторите на интернет приложението, което засича фалшиви новини Newsguard, сайтовете с измамна здравна информация са достигнали до близо 150 пъти повече аудитория в социалните мрежи, отколкото официалната информация от правителствените източници. Умишлено разпространяваната невярна информация най-често води началото си и събира голяма аудитория в YouTube. Как те се справят с проблема пояснява Нийл Мохан, отговарящ за продуктовите стратегии в компанията:

„Когато хората търсят нещо определено и е извършена проверка на фактите от наши партньори в резултатите тя ще се появи като линк, като се казва дали това твърдение е погрешно. Въведена е и рейтингова система за истинността. Трудността с дезинформацията при отворена платформа като нашата е променящото се естество на пандемията и опитът да се предскаже какви неистини ще се появят в бъдеще. Кой би предположил, че конспирацията около 5G технологията ще се „прикачи” към коронавируса? Също така съдържание, което не преминава границите на политиката ни, но е вредно, ние намаляваме показването му в препоръчаните клипове.”

Преди три години Германия въведе закон за регулиране на езика на омразата и фалшивите новини в социалните мрежи. Той предвижда платформи с над два милиона потребители да осигуряват лесен начин за докладване съдържание и да изтриват незаконно такова в рамките на 24 часа от публикуването му или ще им бъде наложена глоба до 45 милиона евро. Освен това на всеки шест месеца трябва да се представя доклад с подробности за вредно съдържание, което са засекли. По данни на Датския мозъчен тръст за човешки права поне още 25 страни по света са обсъждали или приели подобни модели за регулация. Един от първите засегнати в Германия беше списание „Титаник” – най-голямото сатирично издание в страната. Профилът им в Туитър беше премахнат за известно време след като пуснаха пародийни расистки публикации, с които осмивали крайнодесен политик.

„Туитър прие случая за расизъм и той беше такъв, защото сме сатирично списание и цитирахме това, което беше казано.От тогава не сме имали проблеми. Мисля, че в основата си законът не е лош”, заяви Мориц Хюрдген, главен редактор на списание „Титаник”. Към момента в Германия е глобяван само „Фейсбук” заради непълно съобщаване за езика на омразата на платформата. Има притеснения, че примера на Германия може да бъде последван от други страни, но за да се осъществява цензура.

Възможността за лесно манипулиране на политическите нагласи на хората  през социалните мрежи се дължи на изначалния недостиг на доверие към политиката и политиците. Това е така, защото те създават условия за икономическо и социално развитие и инвестиции, а много от тях са в състояние да променят тези условия в своя полза или да облагодетелстват себе си или свои приятели с чужди пари. Усещането за неморалност и корупция е проблем, които подкопава доверието в политиката и политиците и прави уязвими на чуждо влияние потребителите в интернет. Съществува и обратният пример – през 2013-а г. Ейдън Кинг, 23-годишен работник гроздоберач от Върмонт, стартира дискусията „Сандърс - президент” в онлайн платформата Reddit, тъй като се възхищава на тогавашния сенатор Бърни Сандърс. 16 месеца по-късно екипът на Сандърс реши да използва хоби страницата на Кинг, за да обяви официално кандидатурата на Сандърс.Фейсбук обаче е критикуван за рекламните кампании на предишните президентски избори в Съединените щати и преди реферндума за Брекзит. Журналистката от Би Би Си Олга Робинсън съветва:

Кампаниите за външна намеса често се опитват да експлоатират местни разногласия и да настройват хората един срещу друг. Точно това са правили руските тролове на президентските избори в Съединените щати през 2016-а с разединяващи съобщения на расова основа и социални проблеми. Внимавайте с публикации, които насърчават крайни гледни точки и винаги преглеждайте източниците, които ги споделят. Бъдете предпазливи към слабо познати сайтове за новини, които промотират политическо съдържание. Фейсбук наскоро закри подобна страница, свързана с Русия. Тя беше лявоориентирана, наела истински американски журналисти да пишат за нея.”

Колко опасна е стратегията „повече кликове => повече посещения => повече трафик => повече приходи от реклама”, използвана от социалните мрежи показа интересен експеримент на „Майкрософт” през 2016-а. Той пуска изкуствен интелект под формата на самообучаващ се робот с профил в Туитър на виртуална тийнейджърка с име Тай. Бързо тя се „научава” на расизъм и омраза и започва да обявява, че „феминизмът е рак”, „Хитлер е бил прав”, „11 септември е извършен отвътре” и Холокостът е „измислица”. Сачо в рамките на 24 часа „Майкрософт” трябваше да изтрият Тай, която се превърна в отражение на информацията, която й беше дадена. Заключението – идеите са разпространяват като вируси, но организмът трябва да бъде подхранван със здравословно съдържание.

Точка поставяме с припомнянето, че философският пробив на Рене Декарт преди близо четири века се основава на неговото съмнение в заобикалящия го свят. И неслучайно – защото именно доверието е вероятно най-значимото от всички социални явления и е както политически проблем, така е и от същестено значение за функционирането на обществото.

С последствията от нарастващата зависимост на хората от социалните мрежи се занимава документалният филм "Социалната дилема":


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от