Eмисия новини
от 14.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Морис Гринберг: За невербалните деца комуникацията е основен проблем

Трябва да има социални политики за предоставяне на технологични помощни средства

Снимка: pixabay.com

Комуникацията е в основата на всичко. Тя е основно право и особено за децата, които имат ограничения в тази насока, това е много сериозен проблем.“ Това каза пред БНР доц. Морис Гринберг, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет.

Чрез Фондация „Асист – помагащи технологии“ и с подкрепата на УНИЦЕФ, Министерството на образованието и НБУ Гринберг организира трета международна конференция за допълваща и алтернативна комуникация, която акцентира върху нови технологии в помощ на децата със затруднение в комуникацията. В нейното онлайн издание тази година ще бъдат представени 33 доклада от авторитетни специалисти от Норвегия, Израел, Канада, Ирландия, Великобритания. От 6 години фондацията популяризира у нас технологии за допълваща и алтернативна комуникация, които дават възможност на много невербални деца да се изразяват и да се развиват.

Все още може да се желае много, тъй като технологиите струват пари и когато не са подпомогнати чрез различни социални фондове, те не са толкова достъпни, колкото трябва да бъдат, коментира Морис Гринберг в предаването „Преди всички“. 

Снимка: Фондация „Асист – помагащи технологии“

В България има хиляди деца, които се нуждаят от тези технологии още в най-ранна детска възраст. Това не е нещо, което се включва, когато станат на 10 години или на 15 години. Напротив – трябва да се започва много рано и затова трябва да има политики, които да предоставят на тези деца съответните технологии“. 

МОН отделя ресурс за снабдяване с нужните технологии на центровете за специална образователна подкрепа и регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Големият проблем е квалификацията на специалистите, които да работят с тези нови за България технологии, отбеляза доц. Гринберг.

Снимка: БНР

„Ние бихме искали да видим тези средства в списъка на средства, когато се направи оценка на нуждите на едно дете и то има нужда от такава система“, подчерта той относно политиките за подпомагане на социалното и здравното министерство. „Много пъти се забравя, че това са индивидуални средства. Човек не може да говори два пъти седмично“. 

Изоставането в тази насока е общ проблем за Централна и Източна Европа, посочи още преподавателят.

Устройства, генериращи синтезирана реч, са известни от 30-40 години. У нас има навлезли някъде, но не е масова практика. От десетки години в световната практика като допълваща комуникация се използват и ламинирани табла със символи и картинки. „За съжаление в България само тук и там се използва нещо подобно“, каза Морис Гринберг пред БНР.

Интервюто с Морис Гринберг  можете да чуете в звуковия файл. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от