Фигурата „реч на омразата“ не се съдържа в българското право, това е международен стандарт. Нашият Закон за защита от дискриминацията обаче покрива съдържанието на това понятие, посочи Петрова, според която въпросът е как да се санкционира реч на омразата, защото по-голямата част от речта на омразата попада в сферата на защитеното слово.
„Свободата на израза трябва много високо да се цени. Ние не сме намерили тази свобода на улицата, тя е извоювана. Особено това се отнася за академичната свобода“.
„Ние искаме когато една свобода ще се ограничава в академична среда, това да става по много сериозни причини. Речта на омразата трябва да се санкционира, когато се извършва в йерархични отношения – например на работното място“, отбеляза Димитрина Петрова.
Подобен е случаят и когато става дума за т.нар. „пленени аудитории“, които все още нямат твърдо оформени възгледи и критерии – например учениците в училище.
„Тук може да се твърди, че студентът е в зависима позиция“, изтъкна Петрова.
Различните групи хора не са защитени еднакво от реч на омразата, когато тя е на етническа или друга основа, подчерта Димитрина Петрова. Ако например проф. Мирчев използвал реч на омразата спрямо блондинките, те не биха имали степента на правна защита, каквато има една етническа група, даде пример тя.
Забраната и в нашето, и в международното право на реч на омразата на етническа основа е исторически изстрадана, заяви Петрова.
Повече акценти чуйте в звуковия файл.
