Пътя от точка А до точка B – само и единствено това ли можем да прочетем на карта или светът на картографията е много по-обширен и богат?
„Много по-богат е. Когато бях студент в повечето картографски дисциплини изучавахме предимно математическата им страна. Говорихме си за мащаби, за картографски проекции, малко по-геодезически неща, които колегите в Университета по архитектура, строителство и геодезия изучават много подробно. Но за мен винаги картографията е била много по-динамична и иновативна и много по-шарена.”
Евгения обича географията още от ученическите си години. В кой момент обаче се е запалила любовта към тази наука?
„Когато бях малка, имах една карта, която и в момента е до мен и я гледам – пластмасова релефна карта формат А4. Според мен почти всички хора на моята възраст са имали такава в детството си. Много обичах да я гледам. Конкретното събитие, което много запали моя интерес към сферата на технологиите, с които се правят карти, беше Денят на географските информационни системи. Той се провежда всяка година през ноември. Когато бях осми клас в Националната природо-математическа гимназия и учителите ни заведоха по покана на организаторите на презентация, на която чух за тези технологии за първи път, тогава реших, че това искам да работя. Затова влязох да уча „География” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, учих само избираеми дисциплини, които са свързани с картографията, в настоящата катедра, в която работя. Целият ми кариерен път се въртеше около това.”
А коя е прабабата на тази пластмасова поръбена карта, откъде съвременната географската карта води своето начало, за да достигне до начина, по който изглежда сега?
„Първата карта, която се счита за най-старата на света, официално е глинена плочка, намерена в Ирак. Тя представлява карта на Вавилон и на нея са изобразени лъчи, тя прилича на Слънце. Всъщност лъчите показват отделните далечни на Вавилон региони. За по-стари карти много се спори, защото по света има много пещери, в които има рисунки на пещерни хора и е много трудно да се дефинира точно коя е най-старата. Мнения на археолози и историци си противоречат. Аз показвам кост от мамут на 32 500 години, на която обаче не е карта на света, а съзвездието Орион. В България, в пещерата Магурата, също има такива и на една от тях – космогонна рисунка, се виждат трите свята, които хората са си представяли. Това са небето или горната земя, бъдещето може би, настоящето – сегашната земя, и едно долно пространство, което вероятно са имали предвид, че е на мъртвите. Но това са само догадки.”
Карти има на какво ли не е – на отвъдното, на звездите, на съкровища, на разпространението на болести, на миграцията на различни животни. Всичко ли може да се изобрази на карта на практика?
„В учебниците по географски информационни системи се казва, че 80% от информацията в световен мащаб, от данните, с които сме заринати в последните години, са пространствени, тоест ще могат да бъдат сложени на картата. Но аз си мисля, и това е нещо като легенда в нашите среди, защото няма как да бъде доказано, че този процент е по-висок, стига да провокираме въображението си и да сме креативни. Тогава дори данни от счетоводни документи съм успявала да изобразя на карта. Всичко е въпрос на въображение и много трудно може да се каже, че нещо не може да бъде поставено на карта, просто защото всяко нещо се случва някъде в пространството.”
Коя е картата еталон, която вдъхновява Евгения?
„Нямам една любима карта, но покрай разработването на лекционния материал за дисциплината „Картография” в последно време се захласвам по по-старите карти. Може би защото тази тема не е толкова динамична, колкото сателитните технологии, географските информационни системи и софтуера, с които днес работим. Те са изключително динамични и понякога тази динамика и непрекъсната промяна започва да ме уморява. В старите карти намирам някакво спокойствие и утеха, защото все пак те са произведения на изкуството. Те са правени в много дълги периоди, много голямо внимание се е отделяло на всеки един елемент от тях. Докато в днешно време картите се правят по-бързо, като бързата храна, защото е много по-лесно да правиш карти, защото имаме данни. Съществуват основни правила, които дори и аз понякога нарушавам. Въпреки че имам желание да направя например надписите много красиви, просто не ми остава време, тъй като това би изисквало да се занимавам с една карта цял месец, а пък нямам такова време.”
Какво е да се ориентираш по миди и да пребориш холерата благодарение на карта?
„Има страшно много истории, които са свързани с карти и много човешки проблеми са решени благодарение на географските карти. Въпросната карта от Маршаловите острови представлява мрежа от пръчици, между които са закачени миди, чрез които хората от тези острови са се ориентирали в морето. Тези карти са изключително иновативни и доста интересни и са използвани до Втората световна война. Тяхното изобретяване показва, че не е нужно един народ да бъде част от голяма цивилизационна група – европейската или китайската например, за да решава проблемите си с навигацията. С другата карта пък се открива от коя водна помпа в Лондон идва заразена вода. Джон Сноу и останалите хора, които са се занимавали с това, успяват да решат един много сериозен здравен проблем. Всъщност това се води в учебниците като първия пространствен анализ, който много наподобява пространствените анализи, които правим днес с геопространствени данни в софтуерна среда. Историята на картата с водните помпи е много показателна за това, че има много неща, които колкото и да ги гледаме във вид на списъци или на таблици, ако не ги поставим върху карти и не ги погледнем в това измерение, не можем да си правим изводи за това какво се случва на дадена територия.”
Доколко съвременните карти са модели на реалността ни?
„Зависи кой ги е правил, с каква цел и с какви данни, но по определение би трябвало така да бъде. Всеки един модел, независимо дали е на къщичката от стиропор, дърво или е компютърна, целта е да бъде максимално подобие на реалността. Но факт е, че има много карти, които манипулират, послъгват или насочват погледа към определени неща върху тях и ни отвличат вниманието от други. Резултати от избори също могат да бъдат интерпретирани по различен начин върху карти от конкуренти, при което излиза, че всички печелят, и това е валидно за цял свят. Има доста фалшиви карти, които се опитват да заблуждават или да бъдат шеговити, но не всички ги разбират. Подобен пример е с две карти, които изглежда, че имат връзка, като едната е за резултатите от референдума за Брекзит, а другата – за засегнатите общини от болестта луда крава. Всъщност те нямат връзка, но поставени една до друга са доста забавни.”
Евгения Сарафова съветва да оценяваме красотата на старите карти, но и да използваме съвременните технологични решения, например под формата на апликации. Защото всичко може да се изобрази на карта – дори радиото!
Във вторник, 8 декември, онлайн събитие на платформата ratio.bg е посветено на историята на картографията и на него лектор ще бъде Евгения. Входът е свободен.
Ако искате да се ориентирате в историята на картографията преди лекцията, чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимки: pexels.com, wikipedia.org и public.tableau.com
