В комисията по външните работи на Камарата на представителите на американския Конгрес в средата на седмицата се проведе изслушване за Балканите с цел да бъдат отправени препоръки към администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън как да подходи към региона ни, и по-специално към Западните Балкани. Дискусията закономерно обхвана и въобще отношенията на Съединените щати с Европейския съюз, към който са се устремили Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Албания и Косово. Мадлин Олбрайт беше сред експертите, поканени от конгресмените. По време на войните в бивша Югославия тя беше първо посланик на Съединените щати в ООН, а след това и държавен секретар. Ето какво сподели тя за трансатлантическите отношения:
„Наистина смятам, че още виждаме в европейците много важни съюзници в много аспекти. Мога да ви кажа, че тъй като съм родена в Европа, често ми звънят европейски лидери. И когато започна ребалансът на външната ни политика към Азия, някои от тях ми казаха: „Изоставихте ни“. А аз отвръщах: „Не, вие бяхте проблемът, а сега сте част от решенията и трябва да работим заедно в други части на света“. Трябва да отделим повече време, за да разберем как работи Европейският съюз и какво можем да правим заедно. Защото посоките, в които вървим, до голяма степен съвпадат. Но не бива да смятаме, че се отнасяме абсолютно еднакво към всеки проблем. За това се изисква дипломация. Всичко, което Съединените щати правиха през последните 4 години, беше да обиждат европейците. Вместо това, сега може да помислим за общото между нас и да си сътрудничим“.
Сътрудничеството между Америка и Европа за Балканите Олбрайт вижда в рамките на стратегическото противопоставяне на Китай и Русия:
„Колкото повече си партнираме с Европейския съюз, толкова по-силни ще сме. За Китай и Русия трябва - ако сме обезпокоени от поведението им, да демонстрираме с Европейския съюз общи ценности и разбирания за политическите инструменти, които са на наше разположение. Това, според мен, ще е много важна част от следващия етап на отношенията ни“.
Мадлин Олбрайт коментира и България. И нарече „трагедия“ развитието на събитията около Република Северна Македония:
„Когато бях в ООН, я наричахме БЮРМ - Бивша Югославска Република Македония. Никой не знаеше за какво говорим всъщност. И след като гърците успяха да постигнат споразумение след толкова усилена работа, мисля, че е трагично, че българите повдигат този въпрос от вътрешнополитически съображения. Затова трябва да бъде повдигнат въпросът как те изпълняват задълженията си като членове на ЕС. Това е много важен въпрос, защото се подкопава това, което се опитваме да направим на Балканите, а именно - сътрудничество по икономически и политически въпроси“.
Пред комисията по външните работи на Камарата на представителите говори и Януш Бугайски от вашингтонския институт за изследвания и анализи Jamestowm Foundation. Балканите са слабото място, което тепърва ще бъде експлоатирано от външни сили за оказване на натиск върху Европейския съюз, отбеляза той:
„Вашингтон трябва да обърне повече внимание и на съседните на западнобалканските държави, които биха могли да им окажат негативно влияние. Особено България, Унгария и Хърватия. Например блокадата на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз мобилизира проруското лоби в България и отслабва сигурността на Балканите“.
Според Бугайски новоизбраният американски президент Джо Байдън ще има по-големи външнополитически приоритети, както и вътрешнополитически, но ще бъде отделено повече внимание на този регион:
„Защото при администрацията на Тръмп беше по-скоро спорадично, а и както видяхме от срещата в Белия дом с лидерите на Косово и на Сърбия, балканската политика нерядко беше по-скоро пиар упражнение. Отношението на Байдън ще е по-последователно. Не забравяйте, че той има голям опит на Балканите - още от началото на 90-те години по време на войните в бивша Югославия. Той разбира проблемите там по-добре от всички президенти от последните десетилетия. И за това смятам, че ще положи усилия за решаване на спорните въпроси в региона или поне за предотвратяване на още по-голяма дестабилизация“.
Януш Бугайски подчерта, че „нищо не е лесно на Балканите“.
„Приоритет номер едно е възстановяването на близкото сътрудничество с Европейския съюз. Не само в отношенията Съединени щати - Европейски съюз, но и по отношение на външната политика и политиката спрямо този регион. През годините сме били свидетели, когато Америка и Европа са заедно как е по-вероятно проблемите да бъдат решавани, отколкото когато действаме поотделно... Освен това вече стигнахме до момент, в който не можем да си позволим преговорите между Сърбия и Косово например и безизходното политическо положение в Босна да продължават вечно. Пандемията и икономическите поражения, които тя нанася, са много по-сериозни проблеми. Затова въпроси като независимост и международно признание трябва да бъдат решени възможно по-скоро“.
Той е категоричен, че българското правителство заслужава критика по въпроса за РСМ.
„Години наред Вашингтон смяташе България за стабилизиращия фактор в региона. Тя първа прие Македония като независима държава и досега не беше преигравала с въпросите за езика и историята. А сега изведнъж, на ръба на преговорите за еврочленство на Северна Македония, правителството реши да съживи този спор. Трагично е. Това хвърля в много неизгодна позиция България в очите на Вашингтон. Както и в очите на Европейския съюз. И то в момент, когато страната страда от пандемията, продължава да е една от най-бедните Европа, а и все така е обект на опити за влияние от Русия. България се постави в много трудна ситуация“.
По думите на Бугайски „Кремъл е безкрайно доволен“ от ситуацията.
„Опитвам се да обърна внимание на това, че България може би е обект на по-голямо руско финансово проникване, корумпиращо влияние и политически връзки от която и да било друга страна в региона. Да не забравяме, че България беше най-близкият съюзник на Съветския съюз. А Югославия, включително републиката ѝ Македония, остана извън съветския блок след разрива между Тито и Сталин. Бих казал, че македонците, колкото и да е парадоксално, са развили по-голям имунитет от руско влияние, отколкото България“.
На въпрос как биха могли Съединените щати да помогнат за решаването на спора между Сърбия и Косово, Бугайски отговори:
„Ако не беше пандемията, най-вероятно в Косово щяха да проведат извънредни избори. Различни политически партии там искат да управляват, но позициите на всички тях за независимостта и взаимното признаване със Сърбия са едни и същи. В Сърбия, както казахте, има политически монопол и тя е много по-малко демокрация, отколкото Косово. Там има еднолично управление, повече контрол върху медиите, повече натиск върху гражданското общество, повече руско влияние. Съгласен съм с вас, че борбата ще е трудна. Но би била и невъзможна без Америка. Трябва икономическата нормализация да бъде съпътствана и от политически мерки. Сърбия не бива да бъде карана да признае Косово незабавно. Но тя трябва да спре да пречи на Косово да бъде признато от други държави и да членува в международни организации. Сърбия може да направи много положителни стъпки без официално признаване на косовската независимост и мисля, че за това ще работи Байдън“.
Според него Босна има нужда от конституция.
„Към момента държавата функционира съгласно Дейтънското споразумение, което не е предвидено да действа като съвместим с европейските критерии основен закон, който да приравни Босна към държавите от Европейския съюз. Целта на Дейтън беше само да спре войната. Трябва да бъде създадена конституция, с която да се намали, а защо не и да се елиминира, политическата доминация на отделните етнически компоненти. А също и на кантоналните власти в Мюсюлманско-хърватската федерация, които също подхранват етническото разделение... Властите на локално ниво трябва да са по-силни. Повече държавно финансиране трябва за тях. А централното правителство трябва да е функционално, съставено от представители на всички етнически групи и гарантиращо правата на всички граждани, а не само колективните права на етническите групи. Така ще е по-вероятно Босна да покрие европейските критерии и да започне реален процес на присъединяване към Европейския съюз“.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
