С Игнажден или Полазовден започват новогодишните празници. Хората са вярвали, че денят е много „силен” и всичко, което се прави, притежава магическа сила, разказва етнографът Динка Ангелова.
"Свързваме го най-вече с първия гост, това е най-разпространеното за Игнажден, идването на първия гост в дома, известно като полазник. Хората са вярвали, че този първи гост носи специален заряд и ако в дома ти, в този важен ден за следващата година, влезе добър и имотен човек означава, че годината ще бъде добра и плодородна, но не дай си Боже да влезе човек, когото не харесваш - това е лоша поличба. Интересно е, че някои хора разказват, че предварително са се уговаряли кой да им дойде в къщата, за да са сигурни в берекета и късмета през следващата година".
Във всяко село е имало различни обичаи и ритуали, но целта винаги е била една и съща - добруване на семейството и богата реколта.
В село Могила се прави първата кадена вечер.
"В малко села при нас се извършва този обичай. Слага се коладника, така наричат дървото, което се слага - това е бъдника, който слагаме на Бъдни вечер, обикновено дъбово или крушово дърво. Трапезата се прекадява. Това, което правим на Бъдни вечер, те го правят съответно на Игнажден", допълни Динка Ангелова.
Едно от най-важните неща за този ден, което всички са помнели и спазвали.
"В този ден не бива да се дава нищо назаем, не бива да се дава огън, жар или сол, за да не излезе плодородието от къщата".
Следва периодът от Игнажден до Коледа - време изпълнено с очакване и приготовления.
"Според народните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, за да роди Бога или новото слънце, както можем да го наречем. Това е времето за приготовления, за посрещане на този голям празник, най-големия зимен празник - Коледа, Рождество Христово", подчерта Динка Ангелова.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
