Едно от знаковите събития във вътрешнополитически план у нас през изминалата 2020 г. беше форумът на ДПС, на който Реджеп Ердоган за първи път се включи с поздравителен адрес. Поздравът е ключов и не може да не се вземе под особено внимание. Тъй като дълго време бяхме свидетели на разрив в отношенията между ДПС и Ердоган, а турски медии преди време писаха, че Делян Пеевски и Ахмед Доган нямат право да преминават границата на турската държава.
Турският президент Реджеп Ердоган недвусмислено показва и заявява, че е в добри приятелски отношения с Бойко Борисов. Промяната в отношението му към ДПС може да се прочете като подкрепа за предстоящите избори и за една последваща възможна управленска коалиция, за която ще се търси да бъде устойчива поне до деня на президентските избори. Външната политика на Турция, която изключително ни касае, трябва да бъде разглеждана много внимателно. Тъй като излизането на Великобритания от ЕС ще промени балансите на световната сцена.
Турската неоосманистка стратегия се превръща в един от основните инструменти на британската голяма игра на Балканите. Турция ще става още по-силен регионален фактор, тъй като има силно и историческо съвпадение между интересите на Великобритания и Турция. Tурската външна политика ще бъде закачена на британския глобален вектор. Нека не забравяме, че Руско-турската война от 1877-1878 г., която води до освобождаването на България, завършва на 20 км от Цариград. И единствената причина руските войски да не превземат столицата на Османската империя е това, че Великобритания изпраща бойни кораби в Мраморно море и заплашва Русия с нова война.
Самият Брекзит на Великобритания е това – освобождаване от европейската общност, доминирана от Германия и германския икономически възход, и връщането към стария исторически смисъл на Британската империя. Тоест, отново имаме една Великобритания със собствена глобална стратегия, с развързани ръце за самостоятелни действия в международен план. В САЩ идва на власт Демократическата партия, но дори да има нов рестарт на американския доминиращ глобализъм, Великобритания бързо ще заеме полагащите ѝ се силни позиции в световното лидерство, намествайки се в естествените ниши, които Америка непрекъснато оставя след себе си в различни региони на света. Берлин и Париж веднага почувстваха ефектите от Брекзит в Близкия изток, в Задкавказието, в Африка и дори в Европа. Докато ЕС е в странни и безперспективни отношения с Турция, то Лондон работи тясно и надеждно с Анкара. Само преди дни Обединеното кралство и Турция подписаха споразумение за свободна търговия, което влиза в сила от 1 януари 2021 г. и ще гарантира преференциални тарифи за британските компании, безмитен поток на стоки и защита на някои производствени сектори.
В британската геостратегия Турция е основен ефективен инструмент. Без да влиза в остър конфликт със САЩ, Турция много добре започва да синхронизира своите стратегически усилия с тези на Великобритания. Заедно с идеята за Брекзит отпаднаха и дългогодишните усилия на Турция да влиза в ЕС. Ердоган много рязко напусна разговора за „непреодолимите“ условия на Европа, което още веднъж поставя под въпрос доколко нарастването на Турция и експанзията ѝ за влияние на Балканите могат да бъдат контролирани в бъдеще.
Симбиозата Великобритания – Турция отдавна е валидна, а съвсем скоро се видя и при конфликта между Азербайджан и Армения. Британците с „Бритиш петролиум“ играят в Южния газов коридор, като оперират гигантското газово находище Шах Дениз и участват в седем нефтогазови находища на Баку. Британската игра като цяло и в дълбочина винаги е имала за цел изхвърляне на руското влияние от Баку и Ереван. И в този план Турция е познат исторически помощник от орбитата на Лондон. Последната ескалация на конфликта в Нагорни Крабах недвусмислено показва, че Азербайджан е обменил своя суверенитет за военна подкрепа от страна на Турция. В момента на територията на Азербайджан действат над 500 британски компании. Великобритания е на първо място по инвестиции в азербайджанската икономика. А през лятото на 2019 г. за посланик на Обединеното кралство в Азербайджан е изпратен не обичаен дипломат от кариерата, а кадрови офицер от MI-6. Всички стъпки сочат, че Великобритания има за цел да запази и увеличи контрола си над енергийните ресурси и стратегическите тръбопроводи на Кавказ.
Интересно за близостта на Лондон и Анкара звучи и фактът, че настоящият шеф на британската разузнавателна структура MI-6 Ричард Мур преди е бил посланик на кралството именно в Турция. От своя страна, Турция, подкрепена от Великобритания, сблъсква неоосманистката си политика на Балканите с интересите на Русия. Стратегията на Русия на Балканите винаги е била за някаква балканска федерация на южните славяни под егидата на Сърбия. Това е стара политическа фантазия на руските външнополитически конструктори, която обаче е в тежък разрез с българските национални интереси. Така Турция има всички предпоставки за настъпателна външна политика, тъй като руската еднопланова сърбофилска доктрина е нефелна, а Великобритания започва своята голяма и умна игра, чийто правила тя е изобретила през вековете.
