Книга, рисувана и писана на ръка върху паус, която възкресява София. Това произведение е в центъра на рубриката „Моята история“, с водещ Ирина Вълчанова. Разказва я гостът на предаването „Семейно радио“ и автор на книгата „Драски по софийските работи“ архитект Тодор Войников. Създаването на илюстрованото издание му коства много време и усили, извън самото написване, защото намирането и проучването на първичните исторически материали не е никак лека задача. В допълнение на това, архивите често пъти са прекъсвани за дълги периоди. Целта е всяка илюстрация да предава конкретен спомен и да е своеобразно графично факсимиле, затова са нужни и хубави портретни снимки на свързаните със София исторически личности.
Мотивите на автора да се реши на такъв огромен труд са големите проблеми на българската култура и историческа памет, които той забелязва. По исторически причини развитието на българската култура брутално е била прекъсвана. Срязването на една култура, допълва той, и невъзможността тя да се развива по естествен начин е много голям проблем, който неизбежно поражда стремежа „каквото може да се позакърпи“ и тези липси да бъдат компенсирани, за да се получи една цялостна картина.
Книгата е организирана върху няколко периода от историята на София и като от птичи поглед следва промените, които градът е претърпявал. Понякога тези промени са наистина драматични – след бомбардировките през Втората световна война, както и по време на последвалия след това период на нихилизъм, например. Най-силната емоционална обвързаност на автора с историята на София започва с извоюването на българската свобода и формирането на държава по време на Третото българско царство. Като най-впечатляващи от този период архитект Войников определя сградите, които свидетелстват за стремежа към бърза европеизация. В този кратък исторически отрязък до 1912 г. изникват много ключови за столицата сгради, сред които Националният театър, Халите, Централната минерална баня и др. Тогава се проявява и особеното и неповторило се никога повече течение, със съвременни архитектурни средства да се претворяват исторически периоди. Това е тенденция нашите архитекти да се връщат към корените ни, към средновековните български църкви и тяхната керамика и многоцветна орнаментика, която намира отражение най-вече в сградите на Светия синод, Халите и Банята, дело на художника Харалампи Тачев.
Повече за книгата „Драски по софийските работи“ и историята около нейното създаване чуйте в звуковия файл.
