Обединеното кралство отбеляза по „паметен“ начин началото на новата 2021 година. След изтичането на „преходния период“ за Брекзит страната вече наистина е извън ЕС, слава Богу все пак с някаква търговска сделка, но пък е под напора на нова вълна на пандемията от коронавируса с болезнени локдауни. Знаем, че Шотландия гласува против Брекзит. Дори след подписването на търговската сделка в Брюксел и Лондон, при гласуването на документа, макар и чисто символично, в шотландсикия парламент, депутатите отхвърлиха споразумението.
„Има голяма съпротива срещу Брекзит. В референдума навремето 62 процента от шотландците гласуваха за оставане в Европейския съюз. Преобладава чувството, че Шотландия трябва да продължава да е в съюза, но има и недоволство, че Шотландия бе извадена от него без нейно съгласие, каквито и да са доводите. Сега се наблюдава обвързване на подкрепата за независимост и подкрепата за оставане в Европа. Случаят не беше такъв на референдума за Брекзит, когато 30 процента от гласувалите за независимост гласуваха и за излизане от съюза. Това започна да се променя. Тези хора, които гласуваха за оставане в Евросъюза, сега са склонни да подкрепят независимостта“. Това каза пред БНР проф. Майкъл Кийтинг, политолог от университета в Абърдийн.
Подкрепата за независимост в момента, според анкетите, е между 53 и 58 процента. Около 15 анкети през последните 6-7 месеца показват последователна подкрепа за независимост и това е промяната.
„Пандемията също увеличи подкрепата за независимост в смисъл, че се вярва повече на шотландското правителство, отколкото на британското за справяне с вируса. Вземането на политически решения в Шотландия не е много по-различно от това в Англия, но начинът на комуникация е различен“.
Когато Борис Джонсън стана премиер през 2019 година, той се определи като „министър на обединението“. За съжаление, обаче, изглежда няма и грам доказателство, че може да бъде такава обединяваща фигура. Съгласен ли сте с това?
Да, шотландското и уелското правителство, както и северноирландските политици се оплакват, че не се консултираха с тях за целия процес на Брекзит. Имаше съвместна комисия за европейските преговори, но тя нямаше никакво влияние, както и нямаше навременни консултации с правителствата на самоуправляващите се отделни части на кралството. На практика те не участваха в преговорите. Наблюдава се подновяване на усилията на британското правителство да си върне подкрепата в Шотландия. Нещо, което ние наричаме „силов юнионизъм“. Той е под формата на по-голяма намеса в шотландските дела. Започнаха да вкарват средства в Шотландия, но по конкретни проекти, над които се вее Юниън Джак - британското знаме, но не дават пари пряко на шотландското правителство по приетата формула за самоуправление. Трябва да споменем и „закона за вътрешния пазар“, който отменя правомощията на самоуправляващите се администрации. Това ги разгневи, защото е опит да се заобиколят правителствата в съставните части на страната и да се работи пряко с местните власти. Налагането на т.нар. „вътрешен пазар“ подкопава регулаторната система в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, защото техните администрации ще трябва да приемат стоки и услуги от други държави, дори и да имат различни търговски стандарти. Да, Борис Джонсън и неговите министри говорят за съюз, но това, което правят на практика, е отново да централизират властта в техни ръце - на Даунинг стрийт.
Ако се опитаме все пак да погледнем в бъдещето, какви са шансовете на Никола Стръджън да получи одобрение от Борис Джонсън за провеждане на втори референдум за независимост?
Никой не знае. Може само да се спекулира. Просто не знаем и няма как да знаем. Това е политически въпрос, не юридически. Ясно е, че нито една от британските партии няма да каже преди изборите в Шотландия през май какво смята да направи - дали би позволила референдум. Очевидно сега казват „не“. Но ако шотландските националисти спечелят с голямо мнозинство, както се очаква, може и да има преосмисляне на тази позиция. Няма много признаци, че консерваторите биха го направили, но може би това ще се случи с Лейбъристката партия, защото някои там смятат, че референдум трябва да бъде позволен. А Борис Джонсън е непредвидим, не знаем в каква посока ще тръгне. За момента обаче изглежда, че ще изпаднем в конституционна криза и това може да продължи много дълго време.
Ако хипотетично приемем, че референдум ще се проведе тази или следващата година, могат ли да бъдат сигурни националистите, че ще получат достатъчно подкрепа, защото въпреки техните очаквания това не се случи през 2014 година?
Да, съгласно проучванията на общественото мнение има необходимата подкрепа. Факт е също, че европейският въпрос или Брекзит, както и Covid-19 работят в тяхна полза, а също и това, че не е ясно кой ще води юнионистката кампания на евентуален референдум. Със сигурност това няма да бъде коалиция на лейбъристите с консерваторите, защото подобно обвързване ще унищожи Лейбъристката партия в Шотландия. Има същевременно много неща, които са негатив за националистите. Те още не са решили въпроса каква валута ще използват. Още не разполагат с убедителен разчет за обществените средства. Не е ясно как ще балансират бюджета. А допълнителен въпрос след Брекзит е какво ще правят с границата с Англия. Сега с търговската сделка с Евросъюза е по-лесно, но ако Шотландия се върне, а Англия и Уелс останат извън Европа, ще трябва да има регулаторна граница и търговията между Шотландия и каквото е останало от Обединеното кралство ще бъде по-трудна, отколкото е сега.
Дали пандемията също е реална опасност за разпадане на Обединеното кралство?
Заплаха е и това е изненадващо, защото първоначално очакванията бяха, че Обединеното кралство като цяло ще се справи по-лесно с вируса. Защото един по-голям съюз би следвало да се справи по-лесно от която и да било по-малка част от него. Това обаче не се случи. През първите два месеца от пандемията имаше много по-голямо сътрудничество между правителствата на четирите нации, но то се разпадна по време на първия локдаун. В Шотландия няма големи разногласия какво да се прави с Covid. Има консенсус в полза на много предпазлив пролокдаун пакет от мерки. Повече или по-малко всички партии са на едно мнение. А знаем, че правителството в Англия е разединено, британският кабинет е разделен между тези с по-свободомислещи разбирания, които не искат локдаун, и онези, които са по-загрижени за общественото здраве. Хората, които са настроени срещу локдауните, са същите, които са проБрекзит в Консервативната партия. Ето защо за министрите в Шотландия и Уелс им е по-лесно - защото няма разногласия в правителствата им. Освен това е налице фактът, че в Шотландия и Уелс първите министри поеха по-рано политическото ръководство и отговорност, което е изненадващо, защото те контролират мерките в общественото здравеопазване, но не контролират много други неща, а това не остава незабелязано от хората. Това потвърди нещо, което вече съществува - че хората в Шотландия и Уелс вярват повече на техните правителства, отколкото на британското. Въпрос е на доверие и компетентност. А когато хората не вярват на правителството на Обединеното кралство, това не е добър знак за целостта съюза.
