Кога изтича срокът на годност на панелките, строени основно през 60-те и 70-те години на 20 век? Панацея ли е санирането, с колко се увеличава "животът" им, или е по-евтино да бъдат съборени? Какво представлява технически паспорт на сграда, за какво служи и задължителен ли е? Какъв е европейският опит с панелното наследство?
Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк. А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия. У нас те се появяват една в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България включително се опитват да се справят с панелното наследство.
Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ, отговаря на въпросите, свързани с бъдещето на панелките у нас и докога е срокът им на годност:
"Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме. Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те от гледна точка например на сеизмични въздействия са много по-устойчиви от всички останали строителни системи.
При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманни закладни части. При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения."
Чуйте повече подробности в звуковия файл.
Какво представлява сертификатът за енергийни характеристики? Ина Бояджиева – началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява в "Нашият ден":
"Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване. Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни. В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите."
Чуйте повече в звуковия файл.
Какъв е европейският опит с панелното наследство за европейските държави и какъв е методът, който Чехия е избрала, разказва Евгения Йотова – кор. на БНР в Прага:
"През 90-те години на миналия век приключва големият бум на панелните блокове и квартали, наричани от чехите "зайчарници". В Чехия опредено има напредък през последните десетилетия. Ако погледнем тяхната визия, можем да кажем, че дори и в момента те си остават хит – имат си своите фенове и изследователи, вкл. и защитници. Приветливият изглед се случва изключително трудно и за сравнително кратък период от време, защото по статистика от 50-те години до 1991-ва в Чешката република са построени приблизително 80 хиляди панелни блока, в които има около 1,2 млн. апартамента. До средата на 90-те това е било държавно-общинска собственост и отключването на пазара започва с една промяна в Закона за собствеността от 1994 г., когато става и приватизацията на жилищния фонд. Самите панелни блокове обаче са строени от едни от най-добрите експерти на световно ниво. Държавата, общините, банките и много частни компании участват активно в реновирането. Разчита се на европейски програми, на собствени източници, защото наемите и фондовете за ремонти не решават въпроса – върви се към съчетание от различни финансови продукти и активността на дружествата, които управляват тази собственост. Използва се смесено финансиране – собствени и общински средства + национални програми + европейски фондове – това е като че ли най-добрата схема."
Чуйте повече в звуковия файл.
