Всяко знание ще помогне, за да бъдем подготвени за следващи атаки от света на вирусите, смята вирусологът. „Ще ни подготви как и къде да очакваме следващите прескачания.“
Целогеномното секвениране на вирусите, пълното разчитане на техния геном помага да се работи не само по новооткрити вируси, но и по стари и добре познати вируси, поясни специалистът. С такива методи например е установено, че морбилният вирус е навлязъл в човешката популация преди 25 хиляди години.
Идването на SARS-CoV-2 не изненадва вирусолозите, поне от десет години се говори, че се очаква пандемия, изтъкна доц. Гломб в предаването „Преди всички“.
„Като човечество твърде надменно помислихме, че познаваме всичко и сме готови за всичко. Природата ни дава знак да се смирим, че има още много-много да учим. Появата на SARS-CoV-2 в човешката популация ни свали малко на земята, за да ни покаже, че много сме научили, но има много повече да учим.“
„Ние открихме вируса на 8 март, но със сигурност той е навлязъл в България по-рано. Вирусът е бил в циркулация в България и преди 8 март“, коментира доц. Гломб по повод открития нов пациент 0 в Италия.
Екстремната ситуация, в която новият вирус ни постави, помогна българските лаборатории да „дръпнат“ много напред технологично, отбеляза още вирусологът.
Разработването на антивирусни средства е много високо препятствие, защото вирусите бързо мутират, бързо развиват резистентност, както и защото вирусите „много интимно живеят в клетката гостоприемник", посочи още Любомира Николаева-Гломб.
„Антивирусната терапия е изправена пред ситуацията да унищожи врага, който е навлязъл вътре в къщата, но така да го унищожи, че къщата все пак да остане здрава. Това е много трудно постижимо.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
