Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Д-р Андре Постерт: Съпротивата срещу държавни решения е легитимна, ако се придържа към законите

Съпротивата в тоталитарното и в демократичното общество е много различна

Снимка: ЕПА/БГНЕС

През 1789 г. Декларацията за правата на човека и гражданина, приета от френското Национално учредително събрание, признава като естествено и неотменимо правото на гражданите на съпротива срещу всяко потисничество, наред със свободата на личността, свободата на словото и свободата на убежденията.

В средата на 19-и век американският писател и философ Хенри Дейвид Торо дава първия пример на "гражданско неподчинение" и пише, че хората изпитват необходимост да се противопоставят на несправедливостта чрез действие. Че само избори не са достатъчни.

Протестите срещу епидемиологичните мерки израз на тази необходимост ли са? Окрилени от събитията на Капитолийския хълм, протестите срещу ограниченията заради пандемията продължават. Днес се очакват масови протести във Виена. Охраната на Бундестага в Берлин е засилена. А службите предупреждават за радикализиране на демонстрантите. Засега предимно в социалните мрежи.

По време на пандемия човек инстинктивно иска да се облегне на силна държава. Но застрашени ли са гражданските права? Това коментира в предаването "Събота 150" историкът и изследовател на протестните движения д-р Андре Постерт от университета в Дрезден.

"Не всеки протест е автоматично нелегитимен. Вече от близо една година живеем в пандемия, която ни наложи много ограничения. Не е изненадващо, че хората се опасяват, че тези мерки ще се превърнат в трайни ограничения, че гражданските права ще останат трайно орязани. Имам предвид правото на демонстрации и свободно събиране, които са в основата на всяко демократично общество. Ако тези опасения доведат до съпротива срещу наложените ограничителни мерки, имаме проблем. За мен участниците в протестите срещу рестрикциите нямат връзка с реалния свят, след като на митингите в Германия издигаха лозунги, че живеем в „корона-диктатура“ и сравняваха ситуацията с Третия райх".

В Европа имаме традиционно добро отношение към всякакъв род съпротива - дължим го на историята на 20-и век, на дългите години диктатура и тоталитарни режими, както на Изток, така и на Запад. Сега обаче живеем в демокрация. Къде са границите на съпротивата, д-р Постерт?

"По същество, съпротивата е насочена срещу политическото устройство и затова няма място в демокрацията. В този смисъл, съпротивата в тоталитарното и в демократичното общество са две много различни неща. Демокрацията дава възможност грешните политически решения да се наказват и коригират посредством избори. Освен това, в правовата държава имаме възможност да защитим правата си по съдебен път. Така че съпротивата в демократичното общество срещу държавни решения е легитимна само ако се придържа към нормите и законите и не поставя под съмнение демократичното устройство на държавата".

САЩ са демократична държава. Щурмът на Капитолия съпротива ли беше?

"Да, ако приемем, че участвалите в щурма не поставят под въпрос демократичните устои на Америка. Но въпросът е също, дали тази съпротива е легитимна? Съмнявам се - това, което видяхме по време на щурма срещу Капитолия е в разрез с разбиранията за демократичен протест. Политическото несъгласие прерасна в нападение срещу демократичния ред. Тези хора умишлено употребиха сила и нахлуха в сърцето на американската демокрация".

Съпротивата може да има и вербален израз. Правото на свободно изразяване е основно човешко право. Непосредствена възможност за изразяване на мнение дават социалните мрежи. От нея се възползваше Доналд Тръмп. Докато не му я отнеха. Германският канцлер Ангела Меркел видя в това проблем. А Вие?

"За Меркел е проблематично, защото на практика една фирма реши да отнеме правото на изразяване на американския президент. За мен това решение също е проблематично. Не може шефът на технологичен гигант да решава, кога един държавен глава може да говори или не.

От друга страна, с речта си Доналд Тръмп действително насъска привържениците си да тръгнат към Капитолия. Но за това си има закони, тези действия би трябвало да имат правни последици. Що се отнася до блокирането на профилите му в социалните мрежи, има още един проблем - защо го направиха едва сега? Защо го оставиха години наред да сее омраза, а сега, когато се превърна в политически труп, блокираха изявите му? Това трябваше да се случи много по-рано".

В целия свят има усещане за всеобщо недоволство, което си намира отдушник в социалните мрежи. Ражда ли се там световно протестно движение?

"Западните общества са силно поляризирани. Наблюдаваме това от няколко години и това напрежение си търси отдушник. Не е минало много време от финансовата криза в Европа, от бежанската криза. Всичко това доведе до оттегляне на хората в крайните политически лагери. А социалните мрежи само засилиха този процес. Там нагледно видяхме, колко невъзможен е станал разговорът между тези групи хора. От тази гледна точка има основания за критика към социалните мрежи, за това, че засилват поляризацията.

Причините са многопластови и в отделните държави различни. Причините, защо от 2014 година насам „Алтернатива за Германия“ е толкова силна у нас и защо няма скоро да загуби влиянието си, са много. Във Франция този процес започна много по-отдавна, още в края на 80-те години. Във Великобритания се роди Брекзит. Колкото и да са различни причините за появяването на тези движения, всички те имат общ знаменател, и това е политическото разединение. А социалните мрежи се оказаха катализаторът".

Интервюто на Весела Владкова с д-р Андре Постерт в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.