Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Симона и Симона - талант във време на пандемия

д-р Даниел Иванов, проф. Владимир Аврамов, Симона Станиславова Йорданова, Симона Веселинова Йорданова
Снимка: Здравка Маслянкова

В условията на социална изолация и дистанционно обучение изкуство се прави трудно, казват студентите и техните преподаватели от факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В точно тези трудни времена две студентки от Тутракан, носещи едно и също име - Симона Йорданова, направиха за великотърновския филиал на Съюза на българските художници мозайки, с които да обновят сградата на местното представителство.

Симона Станиславова Йорданова и Симона Веселинова Йорданова са на 21-годишна възраст, студентки трети курс изобразително изкуство във Велико Търново. Бунтарският им дух отказва да приеме ограниченията, наложени от пандемията, да учат и да правят изкуство дистанционно. Под ръководството на професора си Владимир Аврамов и асистента д-р Даниел Иванов те направиха мозайки, с които се обогатява сградата на великотърновското представителство на Съюза на българските художници. Да се твори дистанционно е объркващо, споделят Симона и Симона:

„Наистина е много трудно, комуникацията е трудна. При нас трябва да има жив контакт, да се коментират проекти, да се казват грешки и позитиви в обучението“.

„Възможността, която имахме да реализираме нашите мозайки беше от огромно значение за нас, благодарение на нашите преподаватели. Човек като иска винаги намира начин, винаги може да се успее“.

Дистанционното обучение е безумно за творците, казва проф. Владимир Аврамов от катедра „Стенопис“ във факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет, под чието ръководство двете студентки направиха мозайките:

„Целта оправдава средствата, както се казва. Беше ни невероятно трудно през този драматичен за твореца период, тъй като му бяха орязани крилете, реципрочно ръцете. Той нямаше възможност да работи. Няма какво да се лъжем - онлайн обучението е една химера, много лош заместител на истинското творчество. В определена степен и мотивира младите хора. След тримесечно висене пред компютъра и напътствия - ръката наляво или надясно, им се иска наистина да хванат четките или клещите при мозайката и да реализират нещо, което остава трайно“. 

Мозайките за Съюза на българските художници на двете Симони са забележителни, казва асистентът д-р Даниел Иванов:

„Мозайките им са на изключително високо ниво. Вътрешно не съм убеден, че те осъзнават колко високо са вдигнали летвата не само за нашия факултет, изобщо за вузовете и доста добро световно ниво“.

Симона Станиславова Йорданова                    Снимка: Здравка Маслянкова

Мозайката на Симона Станиславова е поставена на входа на СБХ във Велико Търново. Тя е като указателна табела, в чиято основа са преплетени длани, разказва за творбата си студентката по изобразително изкуство:

„Нейното предназначение е да информира, че тук е сградата на СБХ. Избрах ръцете да са основната водеща тема в мозайката, защото човек комуникира по много начини, чрез мимики и жестовете на ръцете са част от тези неща. Ръцете изобразяват същите букви като СБХ, само че на езика на глухонемите, чрез жестомимичния език, защото изкуството е навсякъде и просто трябва да го видим“.

Симона Веселинова Йорданова                           Снимка: Здравка Маслянкова

„Ключът към…“ е именувана мозайката на Симона Веселинова, която посреща от вратата посетителите във великотърновския дом на художниците:

„Като това може да е ключ към познанието. Това е тайнството на ключа, че има две функции - отключване и заключване. Това може да е заключването на личния живот, на тайните. Може да се отключат много неща - може да отключите пътя към успеха, може да отключите щастието към близките си в дома“. 

Мозайките на Симона Йорданова и на Симона Йорданова са невероятно предизвикателство за творчество в условията на изолация, коментира професор Владимир Аврамов:

„Първите дни те стояха прави, докато работиха. Респектът от техниката или респектът от невидимото, от неизвестното по някакъв начин ги сковаваше чисто физически. След това стана един невероятно органичен контакт, който преля от мозайката в тях и от тях в мозайката. При едната Симона освен чисто дамски качества, тя е и много мощен двигател. Мозайката ѝ е много силно плакатна и открояваща се като един знак.

Ключът на другата Симона отново е загадъчно, там е мистика. Тя самата е толкова загадъчна. Ключът може да е заключващ ключ на безумието на съвремието, навътре или навън, нагоре или надолу, ключът към всичко, ключът към творчеството“. 

Пандемията и породената от нея икономическа криза неминуемо се отразяват и върху творците. Трудно е, но не се отказваме, защото една врата се затваря, а друга се отваря, казва д-р Даниел Иванов:

„Тъй като аз работя в сферата на стенописа, аз не съм в галерията, а съм на мястото, и доста поръчки отпаднаха, тъй като чисто финансово самият инвеститор решава, че не е сега моментът да се случи това, което той иска, и лека-полека доста поръчки отпаднаха. За сметка на това други хора се амбицираха. В момента се занимавам основно с мозайка, в църковните изкуства творя. Наскоро завърших фасадата на Кремиковския манастир. Предстои реализация чрез сдружение „Аврамов“ на манастира в Горна Малина“.

Ограниченията на пандемията имат и положителни страни, споделя младият творец Симона Станиславова Йорданова:

"Когато не бяхме в изолация и течеше нормалният начин на живот, самото ежедневие беше страшно забързано, много задачи, много работа, а така се потапяш в себе си и можеш да намериш себе си, в някаква степен, а това за един творец е много важно“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.