Вицепрезидентът на първия държавен глава на Съединените щати от афроамерикански произход - Барак Обама, Джо Байдън сега вече е в ролята на държавен глава - в момент, когато американското общество е поляризирано, а устоите на демокрацията в САЩ, често давана за пример, като че ли са сериозно разклатени.
Всеки трети понеделник на януари в Съединените щати отбелязват Деня на Мартин Лутър Кинг, чието име бе вплетено в словото на новия американски президент.
„Най-късно след 25 години белите американци вече няма да са мнозинство в Съединените щати. Все повече стават избирателите с корени от Азия, Южна Америка или Африка. С избора на Камала Харис за вицепрезидент, Джо Байдън искаше да покаже, че не е пропуснал да забележи този факт”, така започва публикация на „Дойче веле“, направена в началото на кампанията на Байдън и Харис, в която се подчертава, че вече 78-годишният Байдън може и да не изкара целия си мандат, а Харис – първоначално дори кандидат за президент на демократите, да стане първата жена държавен глава на Съединените щати и то тъмнокожа. Самата Камала Харис, която се отказа да води президентската надпревара, защото нямаше достатъчно партийна подкрепа, но застана уверено зад кандидатурата на Байдън, страда от дискриминационно отношение през 70-те години в Калифорния, а по време на президентската кампания обърна специално внимание на тази тема.
Нека бъде ясно, няма ваксина срещу расизма, заявява Харис в реч, в която акцентира върху това, че хората от азиатски, индийски, афроамерикански произход и латиносите нямат равен достъп до здравната система, а възможностите им да получат добро образование, следователно да имат квалифицирана и добре платена работа – са по-малко.
Мечтата на Мартин Лутър Кинг четирите му деца да не бъдат съдени по цвета на кожата и до днес не е сбъдната, но ако се вслушаме по-внимателно в думите му, фрагмент от които чухме в документален запис, излъчен в понеделник по много от американските телевизии, ще чуем, че тази мечта не се простира единствено за равни права на тъмнокожите, а за всички – за свобода и равенство.
Всички народи по света трябва да намерят начин да живеят заедно в мир, казва Кинг при получаването на Нобеловата си награда за мир, като добавя думата „братство” и подчертава, че за да се случи този идеален свят, трябва да забравим за отмъщението.
Свидетелският разказ, според който след като Кинг е убит, градът буквално е избухнал, е от филм на „Ал Джазира“ за април 1968 година, когато полицията патрулира по улиците на Вашингтон заради размириците след убийството на човека, на когото вярват милиони. „Чикаго Трибюн“ пази автентичен звук от онези дни.
Мартин Лутър Кинг младши е роден през 1929 година, син е на свещеник и носи името на баща си – първоначално Майкъл, но след посещение в Германия свещеникът решава да прекръсти себе си и сина си на името на Мартин Лутер, поставил началото на Реформацията.
С годините Кинг младши се утвърждава не само като духовен лидер, но и като борец срещу сегрегацията, расизма и бедността. През 1963 година произнася речта си „Имам една мечта”. Година по-късно получава Нобеловата награда за мир. Последните години от живота си посвещава и на мисията да бъде прекратена войната във Виетнам. 1968-а е годината, когато Кинг е прострелян, което буквално подпалва Вашингтон.
В различни публикации можем да открием аналог с миналогодишните събития около смъртта на Джордж Флойд – афроамериканецът почина след брутален полицейски арест, а след неговата смърт започна движението „Black Lives Matter”, стигна се до безредици и дори до поругаване на паметници - например статуя на Колумб бе изхвърлена в морето.
Мнозина анализатори виждат в събитията, започнали през май миналата година, част от кампанията за очерняне на досегашния президент Доналд Тръмп в президентската надпревара, други опитват да четат между редовете, тъй като независимо какви сили са провокирали агресията, тя показа много дълбока рана в американското общество.
Докато слушаме документален звук от 6 януари, когато бе щурмът в Капитолия, можем само да зададем част от болезнените въпроси, на които обществото трябва да намери отговор – кога свободата на словото може да бъде ограничена, защо – за да не нараним някого се отказваме от думи като „майка”, „баща”, „той” или „тя” в английския език.
В речите си Мартин Лутър Кинг използва думата „негри” – нещо, което в нашия свят е недопустима грубост и проява на расизъм. А може би най-важният въпрос е – в търсене на справедливост, свобода и равенство, не погазваме ли именно тях? Американското общество е поляризирано, както може би никога досега. Какво може да утеши бушуващите емоции и докога?
