Тази политическа коректност, за която Демократическата партия се бори много изявено от средата на 90-те години и ерата „Клинтън“, днес добива пълни очертания, на фона на обострените чувства и сантименти на патриотите и по-дясно мислещите, по-консервативно мислещите хора, заяви Илиев в интервю за БНР.
„Дори на око, САЩ са разделени практически на две абсолютно несъвместими от гледна точка на културата, на икономическата визия и социалния мир възгледи. Културни вселени са това, които буквално се сблъскват на американска територия. Имаме едно разделение, подобно на Гражданската война, червени и сини щати, които изповядват съвсем различна представа за това как трябва да бъде конструирано обществото, управлението, отношенията на работното място. Това е една вражда, която е много трудно да бъде превъзмогната, още повече с такива радикални и крути мерки още от самото начало. И налива вода в мелницата на почитателите на Доналд Тръмп, които казват – виждате ли, буквално в първия ден нещата загрубяват изключително много.“
Подобна силна активност още в началото на мандата на Джо Байдън според анализатора е предизвикателна, защото „удря в едно от най-слабите места, по най-болезнените теми за американското общество“, подчерта Кузман Илиев в предаването „Преди всички“.
Забелязва се опит за разпределяне на бюджета по един много „по-равен, включващ, вземащ предвид разнообразието начин“, отбеляза Илиев. „Ако погледнем в другите сфери – той (Байдън - бел. ред.) „пипа“ не по-малко мощно. Както във външната политика, така и в икономическата сфера. Той налага един демократичен социализъм веднага.“
„Абсолютна илюзия е да се каже, че този, който победи в изборите, както е сега в САЩ, обединява двете половини. Напротив – той взима всичко, ощетявайки другата половина и то много сериозно. Затова Байдън според мен в момента не мисли в посока на историческия компромис, както неговата реч целеше да внуши или да успокои другата част от обществото. Всичко или нищо. Сега е моментът и буквално се действа много круто, за да се стигне до точка, в която ще бъде много трудно тези постижения, които Тръмп счита за такива, да бъдат обратно върнати на масата“, коментира Кузман Илиев.
Доналд Тръмп по същество не беше толкова радикален и разчупващ статуквото, колкото го изкараха, но самата му реторика и неговият стил бяха по-крайни и това допадаше на една част от населението, смята Илиев. „Това беше просто неговата стратегия. Не мисля, че той е толкова убеден радикал. Той по-скоро гледаше собствената си политическа игра и полза.“
Време е Европа да започне да изживява себе си като играч със собствена идентичност, със собствено военно и политическо място, подчерта Кузман Илиев.
„Но с оглед администрацията и външния министър, държавен секретар Антъни Блинкен, Виктория Нюланд като помощник – това са най ястребите сред ястребите. Това е едно ято от ястреби. Те няма да оставят Америка настрана от големите залози и ще втвърдяват тона спрямо Русия, спрямо Китай и спрямо Европа, от гледна точка на това Европа да участва повече като инструмент в реализирането на външната политика на Щатите, отколкото като самостоятелен играч.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
