2
За много хора музикалната 2021 година извън електронните медии, в реалния живот, започна разкошно с концерта на перуанския тенор Хуан Диего Флорес. Заради пандемията Ковид 19 до последния момент не вярвахме, че концертът ще се състои, но Хуан Диего Флорес дойде, репетира със Софийската филхармония в зала „България“ навръх 48-я си рожден ден на 13-и януари и на следващата вечер пя за българската публика в зала 1 на НДК. А българската публика, макар и изплашена от пандемията Ковид 19, угнетена психологически или финансово затруднена, изпълни максимално залата в разрешеното количество. Получи се магия – и на сцената, и в залата, защото на сцената беше много голям певец – един от най-големите, които в момента са на върха, не в миналото или може би в бъдещето! С това директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров показа отново, че е най-големият български мениджър в областта на музикалното изкуство в България в момента. Докато сбъдва мечтите си, нека мечтаем заедно с него и да продължаваме да се радваме на звездните гостувания!
Хуан Диего Флорес е във великолепна гласова форма. Знаем го от записите и прожекциите, убедихме се и на живо. Това, което ми достави особено удоволствие като музикант и което не се случва често, е да слушам тенор, който фразира много красиво, извайва музикалната фраза интелигентно, изпълнен е с емоция, която едновременно владее майсторски и излива към публиката, без пресилване. Осанката му на сцената излъчва и достойнство, и финес. Започна програмата си с Росини – музика, която е негова запазена марка. Тъкмо затова ме впечатли още по-силно с всичко останало – ариите из „Любовен еликсир” и „Лучия ди Ламермур” на Доницети, „Кралят на Ис” на Лало, „Вертер” на Масне, „Ромео и Жулиета” на Гуно, „Бохеми” на Пучини. Обикновено слушам със затворени очи, а ако музикалните изречения са неубедителни, започвам да се разхождам из мислите си. Този път не можех да откъсна и погледа, и цялото си внимание от певеца на сцената. С гласа си и с цялото си същество, съвършено овладяно той ни водеше, пресъздаваше герои, разказваше истории. Великолепен бе във френския репертоар. Много впечатляващ бе с блясъка и мощта на гласа в ариите из оперетите на Лехар „В страната на усмивките” и „Джудита”, както и в четвъртия бис – арията „Nessun Dorma“ от „Турандот“ на Пучини. Преди него Хуан Диего Флорес ни поднесе голяма сладост. Излезе с китара и обяви, че ще пее за всички дами в залата и специално за българската оперна прима Дарина Такова. Изпълни „Besame mucho“ и „Cucurrucucu Paloma“, а след това отново със Софийската филхармония под диригентството на маестро Кристофър Франклин и „Granada“ като взе една червена роза от букетите, постави я между устните си и след песента я хвърли на щастливка в публиката. Всъщност всички в публиката бяхме щастливи! Аз бях двойно щастлива след месеци, в които разговаряхме само по телефона, и след като преболедува от Ковид 19, да седя в залата до редакторката на предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ Красимира Йорданова. Чуйте в звуковите файлове нейните впечатления.
В навечерието на първото си гостуване в България голямата оперна звезда Хуан Диего Флорес беше любезен да даде интервю за предаването „Каста дива“.
Здравейте! За мен и слушателите на „Каста дива“ е изключително вълнуващо да се срещнем с Вас!
Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Хуан Диего Флорес и Ви изпращам най-сърдечен поздрав в предаването “Каста Дива”.
Днес Вие сте на върха на своята кариера. Обръщайки се назад, кои моменти бихте определили като решаващи в нея?
Важни са дебютите, защото са значими първите пъти, когато се пее на сцените на водещи оперни театри. При мен това стана през 1996 г., когато пях за първи път в “Ла Скала” при откриването на сезона, под диригентството на Рикардо Мути. През 1997 г. бях на 24 години, когато за първи път се изявих на сцената на Кралската опера в Лондон. След това бе дебютът ми в Метрополитън. Тези първи пъти са моменти, които остават в паметта, защото са били изпълнени с емоция, в които е трябвало е да пееш много добре и които са били като изпитание, да кажем. И когато, за щастие, си преминал това изпитание, реакцията на публиката е била много красива и си усетил облекчение, че си се справил добре. Тези първи участия в големи оперни театри са от голямо значение!
Световните оперни сцени са ви срещнали с българските оперни певици Дарина Такова, Веселина Кацарова, Соня Йончева. Как си спомняте тези партньорства?
Да, работил съм с тях. И трите са много симпатични. Те са оперни певици на високо ниво и с огромен талант. Най-напред работих с Дарина Такова. Тогава бях едва 23- годишен и този спомен е много съкровен за мен, защото двамата бяхме много млади. С Веселина Кацарова съм пял най-вече Росини на различни места. Мисля, че тя е българската певица, с която съм се изявявал най-много. Тя е изключително обаятелна и красива. Със Соня Йончева участвахме миналата година в Миланската Скала в концерт на Посланиците на реномирана марка часовници, която подкрепя класическата музика. Тя също е една прекрасна изпълнителка.
Как се поддържа блестяща вокална техника като Вашата?
За да се поддържа такава техника, не трябва да се пее много. Това звучи малко противоречиво, но който пее много, използва гласа си прекалено, а гласът се уморява - не е като инструмент, който е неуморим. Ето защо певецът трябва да внимава. Той трябва да учи с много методология, за да не се упражнява дълго време, а да учи ефикасно. Аз винаги съм внимавал за репертоара си. Пял съм подходящи за гласа ми арии, не съм го насилвал, почивал съм между спектаклите си, като не съм изнасял други концерти. Да, говоря и живея нормално, но без да пея и оставям поне два дни между представленията или концертите. Мисля, че това е основното - гласът не трябва да се насилва и ако се спазва това, певецът ще има глас в продължение на много години. Няма нищо особено в храненето, няма никаква магична рецепта. Павароти ядеше лед, винаги ядеше лед. Не пиеше, а ядеше лед. Слагаше го дори в носа и гърлото си, защото ледът успокоява, намалява възпаленията. Основното е да се спиш добре, за да си отпочинал и също да се храниш добре. Ако се храниш лошо, ще получиш гастрит, киселини, които ще дразнят гърлото. Ако повишиш значително теглото си, това не помага при пеенето.
През 2011 г. основахте фондацията Sinfonía por el Perú, която подпомага развитието на бедни деца и младежи чрез класическа музика. Как функционира проектът?
Децата от бедни семейства са поканени да участват, без да се подлагат на изпит. Просто ги приемаме - те са на 7 или 8 години. Започват да пеят в хор и след това да свирят в оркестър. Всичко е безплатно – инструментите, учителите, уроците. Програмата продължава, докато се обучават в училище - до 17- годишна възраст. Като изпълняват музика в група, хор или оркестър, децата се учат на ценности, научават се да ценят себе си, приятелите си, чувстват се значими, придобиват самочувствие и като цяло подобряват живота си. Финансирането се осигурява от спонсори от Перу или от чужбина, които желаят да помогнат. Започнахме да получаваме подкрепа от правителството и вярваме, че тя ще става по-голяма. Настоящата помощ от правителството е много важна. Проектът “Симфония за Перу” трябва да бъде национален и мисля, че в бъдеще ще стане такъв.
Дай Боже! Вие се превърнахте в баща и ментор на много деца. С какво Ви прави най-щастлив проектът "Симфония за Перу"?
Да, това ме прави най-щастлив - да мога да създам радост на деца, които живеят в трудни условия и най-вече на деца, които нямат самочувствие и не си вярват. Музиката ги кара да вярват в себе си и усещат, че могат да сбъднат мечтите си. Много съм доволен от факта, че съм постигнал това в името на "Симфония за Перу" и това е, което ме прави най-щастлив!
Да, най-голямото щастие е да направиш другите щастливи! Как ще продължи благородната Ви мисия?
Проектът в Перу е затворен заради пандемията и учебните часове се осъществяват в дистанционна форма. Не е ясно кога ще започнат часовете присъствено - вероятно след два или три месеца. Друг значим проект е този на Младежкия национален симфоничен оркестър “Симфония за Перу”, който ще пътува до Европа за концертно турне през септември 2021 г. Турнето включва Залцбург, Виена, Люцерн, Мадрид. Трябва да започнем репетиции и през септември ще пристигнем в Европа.
В Европа ще Ви очакваме отново с вълнение! И накрая, ако позволите, бих искала да Ви попитам как протича един Ваш ден?
По време на пандемия е трудно да се обясни, защото това са необичайни дни. Обикновено съм много активен - прекарвам време с децата си, обичам да спортувам - тенис и футбол. Отделям много време на работата. Оперният певец също трябва да работи на бюро, да взима решения за концерти, турнета и оперни постановки. Харесва ми да бъда с приятелите си, да ходя на ресторант... обичайните неща.
Ексклузивното интервю с Хуан Диего Флорес за предаването за музикално-сценични изкуства "Каста дива" беше осъществено на испански език със съдействието на колегата ни от bTV Радио Георги Митов. Сърдечно му благодарим! Цялото интервю чуйте в звуковите файлове.
