Кюстендил чества 143 години от Освобождението на града. И спомня ония драматични събития от средата на януари 1878 г. Градът е освободен два дни преди сключването на Одринския мир, отбелязват историците и хроникьорите.
От десетилетия кюстендилци неизменно организират на 29 януари шествие до паметника на войводата дядо Ильо Марков, отбелязват годишнината с поднасяне на венци и цветя, с културна програма. Сега няма да има шествие, няма да се допуска струпване на хора, дори и официален час на поклонението не е обявен – като противоепидемична мярка, обявиха от Общината.
Десетки кюстендилци обаче ще отидат да сложат цвете и да сторят поклон пред делото на освободителите.
Кюстендилци знаят, че градът им е освобождаван два пъти. Както и това, че голям принос за Освобождението на Кюстендил има войводата Ильо Марков. Ето я и хронологията според историка доц. д-р Ангел Джонев:
"Кюстендил е сред последните освободени български градове в рамките на Руско-турската война от 1877-1878 г. В средата на януари 1878 г. руската войска е в близост до града. В непосредствена близост е и четата на Дядо Ильо войвода, разположена като разузнавателен отряд в района на село Коняво. От там се прави връзка с родолюбивото кюстендилско гражданство, което настоява да се извърши по-скоро Освобождението на града поради обстоятелството, че в него вече няма турска власт. Турската власт е избягала, създадено е едно временно управление, което е смесено.
Доста голямо влияние има Кюстендилският митрополит Иларион. По негово настояване се изпраща делегация от видни кюстендилци към София, където има представители на руското командване. След известни перипетии и с помощта на Ильо Марков делегацията успява да стигне до столицата и да убеди руското командване, че трябва да се извърши Освобождението на Кюстендил.
Освобождението успешно е извършено на 29 януари 1878 г. привечер. Около 15 часа руската войска се строява на моста Бистрица (днешния мост при село Ябълково) и от там с три колони започва щурмуването на града. Турската артилерия дава няколко неуспешни залпа, руската войска се придвижва по трасето към Кюстендил и към 18.30 ч. градът е освободен.
Илия Марков Попгеоргиев (1805-1898), по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски – участва в тази война като един от главните ръководители на паравоенни формации – на четите, които са формирани. Те имат предимно разузнавателен и диверсионен характер. Той се движи с руската армия през цялата война, независимо че здравословното му състояние не е добро."
Чуйте историята на дядо Ильо Войвода в разказа на кореспондента на БНР Кирил Фалин.
Снимки – РИМ Кюстендил
