„Практиката показва, че дори разболяване на голяма част от населението не води до създаването на популационен имунитет. Конкретно при този, но това се наблюдава и в други райони по света – в някои региони на Бразилия, Япония, във Великобритания също. Вирусите постоянно мутират, възникват нови варианти. Целта на самите вируси е да бъдат по-заразни, по-адаптивни към промените и да могат да се разпространяват повече“, отбеляза д-р Великова.
При южноафриканския вариант 90% от преболедувалите от основния вариант на пандемията могат да бъдат отново заразени. Притеснителното е, че всеки нов вариант на вируса потенциално се среща с възприемчиво население, заяви имунологът в предаването „Преди всички“.
Ние имаме имунитет срещу голяма част от аденовирусите, които сме срещали в нашето ежедневие. Това е една от причините за по-ниската ефективност на базираните на аденовируси ваксини, обясни д-р Великова.
Разликата между различните видове ваксини срещу коронавируса е в това на какъв етап предлагаме на организма вирусния протеин, уточни д-р Великова. „Новавакс“ например е базирана на протеин.
„Разликата е в това на коя стъпка предлагаме на нашия организъм част от спайк протеина на вируса. Когато прилагаме протеинова ваксина, ние даваме готов белтък, готова част от вируса. Когато прилагаме РНК ваксина, даваме информация на организма как да произведе този белтък. Когато прилагаме вирус-векторна ваксина, също даваме информация как да се произведе този белтък, но с още една допълнителна стъпка – през ДНК“.
Ако бъде увеличена скоростта на ваксинацията, ако повече ресурси бъдат впрегнати, ще бъдат ваксинирани много повече хора. В момента при нас лимитиращият фактор е количеството на ваксините, смята имунологът.
