Как гениалният художник Албрехт Дюрер бе замесен с дюнерите и какво общо има в миш-маша друг художник – варненецът Калоян Илиев-Кокимото?
Последната му изложба Dürer vs. Döner, която може да се види до 19 февруари в столичната галерия КО-ОП, обвърза изкуството на майстора график с масовата култура и е своеобразен подарък – 42-ра самостоятелна експозиция за 42-рия рожден ден. „В тази игра няма победител, никога няма и да има”, каза за „Изотопия” Кокимото, който се възприема като свръзка между двете реалности. Според него те чудесно могат да работят заедно, за да създадат нова. В новата „няма отричане, има само приемане, няма проблеми, има решения”.
Първото ви правилно решение би било да си припомните кои са главните ни герои като чуете специалната изотопска справка:
Втората крачка напред би била да се впуснете и в настоящето на Dürer vs. Döner с разговора:
Дюрер от Ленинград
Всичко започва с откритие. Откритието на стар албум, връстник на Кокимото:
„Изключително много обичам да комбинирам съвременните неща, които колекционирам – дизайнерски играчки, картини, скулптури, произведения на изкуството. Също така обикалям антиквариати, битаци, пазари и винаги съм отворен за нещо като произведение на изкуството, графика, рисунка, албум, книги. И така, в един антиквариат ми предложиха този албум на Дюрер. В първия момент дори не можах да реагирам адекватно. Казах си: „А! Как така?!”. Уникален албум, който е издаден през 1979-а от Ермитажа, Ленинград (сега Санкт Петербург – бел. ред.) Аз съм роден 79-а, ето, албумът е издаден тогава. 40-те произведения в албума, той е библиофилско издание, са от колекцията на Ермитажа, дърворези на Дюрер. С изключително добро качество, албумът беше почти като нов”.
Кокимото веднага го купува и веднага в главата му се ражда идеята да го пресъздаде: „Да не бъде просто част от моята огромна колекция печатни издания и графики”.
Факсимилетата Кокимото дигитализира щателно и започва да работи върху тях. Добавя негови изображения, както и символи на масовата култура от други автори. Накрая разпечатва и рисува на ръка с типажи, които е създал „почти специално за целта”. Кокимото вярва, че съдбата се е намесила. Не е търсил Дюрер специално. Той го намерил, споделя варненският художник през смях.
„Съзнанието ми е отворено и винаги готово да създаде нещо ново, макар и стъпвайки на плещите на творчеството на един толкова велик творец. А какво по-хубаво от това двама творци, един велик старовремски и един млад съвременен, да се срещнат и да си колаборират, така да се каже, в този проект?”.
След находката от Ермитажа Кокимото се оглежда с името на Дюрер в ума: „Дюрер, Дюрер, добре, какво, какво...?” И гледам срещу мен – верига от заведения за бързо хранене, предлагащи основно дюнер. Ето: името на Дюрер, съчетано с дюнер, е толкова подходящо да направя тази връзка. Реших да съпоставя класическото изкуство с масовата култура и потребление.”
Страстите кокимотови
Един от циклите на Дюрер, който Кокимото ползва, е „Страстите Христови”. „Интересно е как са погледнали тогава на неговото творчество, защото, може би е малко известно, той е бил скандален за времето си с това, че е вмъквал своето изображение в почти всяка негова работа. Дори в тези цикли – „Страстите Христови”, в произведенията на теологична тематика. Предполагам го е правел по много интелигентен начин, по който да не разбуни духовете. Същото правя и аз в момента, работейки с религиозни символи и с тази материя. Никога не съм стигал до крайности. Друг е въпросът самият зрител или Църквата как възприема съвременното изкуство. (...) Нещата не съм ги изкарал от релси, не са скандални, а са просто приятно-социално-религиозно-политически ангажирани”.
Кокимото твърди, че е провокатор без да го цели. Често дори се изненадва от отзвука на произведенията си (като този на вярващи и свещеници за други негови картини през 2014-а, когато изложбата му бе свалена от Варненската художествена галерия – бел. ред.). Казва, че е стъписан, а на моменти стресът е голям. Такъв е и онзи момент преди 7 години. „Но пък аз като автор мога да понеса тази отговорност”.
Красивото и отблъскващото?
Те са прекалено относителни. В света на изкуството грозните неща могат да бъдат красиви и обратното, смята Кокимото. Отблъскващо красивото се приема за прекрасно така, както високите постижения в културата понякога отблъскват хората, но това е породено от незнание, вярва Калоян, а в рожденото му име е закодирана думата за красиво на гръцки. „Аз съм настроен на тази вълна – да търся красивото и да го намирам във всичко около себе си, минавайки през много отблъскващи и неприятни неща”. Определя се като медиатор с надеждата да подобри света, при това не само за себе си.
По тънък лед
„Вървя по твърде тънък лед постоянно, много често той се пука и аз пропадам, но това е може би най-забавното от живота и изкуството. В крайна сметка не търся комфортната зона, в която да пребивавам и да правя картини, които да се харесват на всички. За мен най-важно е първо да удовлетворя собствените си нужди. От там нататък, радвам се, когато публиката хареса това, което правя, но приветствам нещата ми да бъдат оплюти, обругани, отречени, защото така има развитие”.
Кокимото не се взима насериозно. Има силно чувство за ирония, но самоиронията му е по-силна. Спасява се с гумен пояс пате и с него е на гребена на вълната. А след патето...
Кокошката или шоколадовото яйце...
Кое е първо? „Идеята!”, категоричен е Калоян. Иначе обича яйцата с играчки от дете: „Еманацията на всичко се състои в това яйце. На някого може да му звучи елементарно, но всъщност това е истинска наслада за духа и за цялото същество, за материалния свят и за духовния. Дизайнът на опаковката, станиолчето, което отваряш, двата пласта шоколад, които разчупваш, пластмасовото патронче, в което се крие изненадата, отваряш, не знаеш какво има вътре, има играчка, която трябва да сглобиш, има информация за нея... И това е толкова многопластово, точно като моята същност и изкуство. Бих се определил на яйце изненада”. Кокимото Surprise.
Wanted: ловци на отговори
„В днешно време никой не търси сериозни, големи отговори. Всеки търси лесно, набързо смляна информация, хората дори не се задълбочават да търсят отговори. Но пък се опитвам поне да ги провокирам да задават въпроси”, споделя учителят Кокимото, готов да предаде опита си на децата, на които преподава, за да им бъде полезен.
Кокимото: няма такова животно
„Би било грешка за всеки да се опита да ме постави в някаква рамка, да се опита да ме определи. Ето, аз се представям като получовек-полукотка, пък съм си хамелеон, защото мога да се настройвам спрямо обстоятелствата. Ако всичко около мен тъне в разруха, ще впрегна всички мои сили да дам повече красота на този свят. Ако е обратното, също ще противодействам с каквото мога, за да създам равновесие в заобикалящата ме среда. Затова гледам да не се определям. (...) По-интересно е, ако човек трудно влиза в рамка”.
Счупете гипса и рамките като чуете (може би отново) всичко изотопско и кокимотовско в звуковите файлове.
Снимки: https://www.facebook.com/KaloyanIlievKokimoto/?ref=page_internal
