Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво е да си дете без право на гражданство, въпреки че родителите ти имат българско и британско гражданство

Казусът "бебе Сара" на еднополова двойка преди делото в Люксембург на 9 февруари

Българските баба и дядо не могат да се радват на любимата си внучка лице в лице

Снимка: БГНЕС

Как едно дете на еднополова двойка от две майки от две различни европейски държави може да остане “апатрид” - лице без гражданство? Казусът "бебе Сара" преди стратегическото дело в Люксембург на 9 февруари - еднополова двойка от българка и гражданка на Великобритания, чието дете не може да получи българско гражданство, защото България не признава произхода на детето от асистирана репродукция на две майки, а заради това, че е родено в Испания - не може да получи нито британско, нито испанско гражданство, заради по-особения статут на Гибралтар като британска територия.

„Двете жени имат законно сключен брак в Гибралтар, една година по-късно се ражда бебето в Испания, но понеже нито една от двете майки няма испанско гражданство, детето не може да придобие и то испанско гражданство“, обясни за БНР адвокат Деница Любенова от организацията "Действие“.

Те кандидатстват за издаване на документи като граждани на Великобритания, защото едната майка е гражданин на Великобритания, но е родена в Гибралтар, а според закона за гражданството, ако детето не е родено във Великобритания - не може да получи и такова гражданство. Заради специалния статут на Гибралтар като задгранична територия", каза в предаването „Хоризонт до обед“ адвокат Любенова.

Дали детето може да получи гражданство по линия на българската майка? У нас не са разрешени еднополовите бракове.

За сведение - в Норвегия от няколко години са разрешени и религиозните бракове между еднополови двойки в рамките на протестантското вероизповедания, а гражданските еднополови бракове са разрешени от 2009 година подобно на още много други държави в света.

pixabay.com

„През 2020 година подадохме заявление към Столична община детето да получи български акт за раждане въз основа на издадения испански акт за раждане.

Тогава Столична община ни поиска документи за установяване на биологичния произход на детето. Само че СО не базира това си искане на нито един законов документ, на второ място нашето законодателство не припознава само биологичната връзка между дете и родител, но и ние имаме редица способи, които съществуват в законодателството, които признават връзката дете родител и като съществуваща правна такава – говоря за осиновяване, припознаване на дете", каза още адвокат Любенова.

Адвокатът посочи, че при дете, родено от асистирана репродукция у нас, общините не искат от родителите сведения за биологичния произход.

„При подаване на заявленията за финансиране на тези инвитро процедури се вписва партньорът на майката, който задължително според нашето законодателство трябва да е мъж, след това той се вписва като баща на детето. Ако не е в брак с него майката, той трябва да припознае детето. Но в нашия случай искането на Столична община беше абсолютна дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация, защото тази информация не се изисква от хетеросексуална двойка. Ние отказахме тази информация, получихме отказ от Столична община и го обжалвахме пред Административния съд, който пък посочи, че ще поиска тълкуване от Съда на ЕС в Люксембург“, каза експертът и поясни:

"До този момент този съд се е изказал по много дела за създаден и укрепен семеен живот, кога защитата на обществения интерес и националните ценности биха имали превес, кога тези въпроси биха могли да бъдат ограничени когато става въпрос за висшия интерес на детето. Въпросът е дали в този случай европейското законодателство ще може да измести националното законодателство. Българската държава не посочва защо защитата на традиционния брак по смисъла на българската Конституция е по-важен от това ние да защитим едно дете, което деюре е български гражданин, по силата на правото и държавата България е оставила без гражданство".

Двете майки, които пожелаха да останат анонимни, коментираха за "Хоризонт до обед":

"Чувстваме се ядосани и разстроени и не сме очаквали, че така ще се случи. От трите страни в България е най-трудно, в Испания за нас няма проблем как ни приемат - няма никаква дискриминация. Детето чува 4 езика, тя още не говори, но ние се обръщаме към нея с "Мами" и "Мамо". И двете ни семейства и близки ни приемат вече изключително добре. Но в България не можем да заведем Сара, но засега можем да я запишем в детска градина". 

Майките очакват от решението на съда в Люксембург да имат възможност да получат български акт за раждане на Сара, по възможност да са вписани и двете като майки.

Адвокат Любенова заяви още, че очаква Съдът на ЕС да признае съществуването на връзката родител - дете по отношение на Сара с двете ѝ майки, и от това да произтекат всички семейно - правни наследствени отношения по българското законодателство и Сара да получи български акт за раждане с майки и двете жени, като впоследствие получи и български документи за самоличност.


Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна