Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Пчеларите отбелязват професионалния си празник

В Кюстендилско няма сериозни натравяния на пчелни семейства

Медът от планинските райони е ароматен и качествен заради разнообразието от растения, казват местните собственици на кошери

Снимка: БГНЕС

Кюстендилският регион, определян като „овощната градина на България“, е благодатен за пчеларството. Последните две-три години обаче се оказват слаби както откъм добиви на мед, така и откъм  загубени от болести пчелни семейства.

В района пчеларите са над хиляда. Днешния си професионален празник те ще посрещнат със смесени чувства.

„Един съсед имам – беше взел на 4 лева тенекия от Северна България. Щом е мед, е хубав, ама 4 лева? Мед от царевица и от тиква…“, казва заместник-кметът на община Невестино Йордан Глогов, който гледа пчели в граничното село Смоличано.

Семинаристът трети курс и бъдещ свещеник Ивайло Попов от село Дяково е завършил първа специалност международен туризъм. Запалил се е по пчеларството.

„Пчелата произвежда мед, след това се размества с глюкози. Знам от други пчелари. С карамелизирана захар, за да стане тъмен, да стане манов мед“, посочва младият пчелар. По думите му медът от Северна България мед е различен.

„Там е големи блокове, масиви със слънчоглед, с царевица и пчелите нямат разнообразна храна. Има голяма разлика от мед до мед.“

„В последните години имам чувството, че просто мед вече няма. Всичко, което се предлага по пазари, по магазини е някаква имитация, някакъв фалшификат“, споделя пенсионерът от Кюстендил и бивш военен Георги Николов.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Предимство ни е това, че сме овощният район и след месец-два ще цъфне всичко“, казва председателят на местното дружество „Пчела“ и член на ръководството на Българския пчеларски съюз Тихомир Стоицов. Медът от планинските райони е много ароматен и качествен, защото разнообразието на билки там е голямо, допълва той. „Черешите, ябълките, сливите дават и доста нектар за пчелите. Успяват да се развият навреме.“

Растително-защитните пръскания могат да бъдат опасни за пчелите, отбелязва той.

„Съществуват щадящи препарати, но по-рядко се ползват, тъй като тяхната цена е по-висока. В последните години не сме имали сериозни натравяния в региона, едно защото овощарите разбраха ползата от пчелите за опрашване на техните растения и другото – тъй като основно при черешите изкупната цена е доста ниска, съответно те гледат да свалят разходите, което намалява пръсканията.“

Трудно е да се каже, че от пчеларство се печели, то се превръща по-скоро в скъпоструващо хоби, смята Тихомир Стоицов. „Повечето от пчеларите обичат пчелните си семейства, грижат се за тях, дори с лишения за себе си. Ако се дръпне точна равносметка, ще се окаже вероятно, че сме на загуба. Хубавото е, че пчеларят не си калкулира труда.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.