„70 на сто от безработните в Израел в последната една година са жени. След всеки локдаун процентът само леко варира. Действително много от бизнесите, в които основна работна сила бяха жени, са затворени- говоря за туризма, търговията и услугите, а също просветата и културата“, това каза в „Преди всички“ Ливнат Поран - специалист по трудово законодателство.
„Но има и случаи, когато жените сами са настоявали пред работодателите си да ги съкратят временно, защото училищата и детските градини не работят и няма кой да се грижи за семействата им. И без това те са получавали с около 30 процента по-ниска заплата от мъж на същата позиция и за семейството е било по-изгодно жената да остане вкъщи, а не мъжът“, посочи още Поран.
„42 на сто от останалите без работа жени обаче могат де се превърнат в хронически безработни. Тъй като и общата безработица се е увеличила, малкото от жените, които си търсят работа, се натъкват на дискриминация, щом кажат, че имат деца под 9 години. На практика изчезнаха позициите за майки, където се работи две трети от работното време, а се получава пълна заплата.
Други жени решиха, че им е изгодно да си седят вкъщи и да получават пари от държавата, без де си дават сметка , че на първи юни, когато тези помощи ще секнат, търсещите работа ще са толкова много, че наистина първи ще приемат мъжете“, каза още експертката по трудово законодателство.
„През последните години беше постигнато много за издигане на положението на жените в обществото. Но само за една година се върнахме назад, сякаш сме в началото на 80 - те години на миналия век, когато имаше професия домакиня. Не знам и дали е въобще поправимо изгубването на позициите, които бяхме достигнали. Много от безработните не си дават сметка, че колкото по-дълго са били извън пазара на труда, дори да са най-способнит , шансовете им да намерят работа спадат. За жените, които вече занаят вкуса на успеха и признанието, това би било не само финансов, но и психологически удар“.
Поран отбелязва и още един проблем на пандемията:
„В семейства, където и двамата са безработни, се наблюдава увеличаване на домашното насилие. Опасявам се, че когато мъжът тръгне на работа, физическото насилие към жените може да бъде заменено с икономическо. Съпругата изцяло ще е зависима от заплатата на съпруга си.
Всичко това означава по-ниска покупателна способност и свиване на пазара и съответно на икономиката, което също ще доведе до вторична безработица. Ударът ще е най-вече върху средната класа. Хора, за които е било под достойнството да търсят помощ от социалните служби, ще се наложи да го сторят. За мен това е сериозно следствие от пандемията.“
На въпрос защо нарича поколението жени, преминали през пандемията, „изгубеното поколение“, Поран коментира пред БНР:
„Има разлика между безработни въобще и временно безработни заради пандемията. Но за голяма част от безработните сега има риск да си останат и за бъдеще в това положение. Останалите вкъщи година и повече се превръщат в „изгубеното поколение“.
След пандемията пазарът на труда ще е доста различен. Още преди това личеше, че някои професии ще отпаднат. Ще се създадат други, но държавата не прави нищо по време на принудителния престой, макар и дистанционно, да подготви работници за тях.
Прогнозирането на новите професии е важно и за да се задържи населението в страната. Израел е малка и демократична страна и хората, ако се почувстват „излишни“, могат да напуснат. Обикновено по-големите страни „изсмукват“ високо квалифицираните и талантливи работници, а тези които се чувстват неудовлетворени, сами отиват там и работят това, което никога не биха работили в родината си, при това при условия, на които местните работници никога не биха се съгласили.
Затова докато хората са безработни заради локдаун, трябва де им се предостави възможност да бъдат преквалифицирани и най-важното - да се научат да се трудят и от къщи, защото някои професии въобще няма да се върнат в офисите. За работодателите е по-изгодно да имат надомни работници“. Научиха го по време на локдауните“, казва още експертът по трудово право.
Още по темата в звуковия файл.
