Тя притежава умението да съчетава написването на криминални разкази и романи с приказки и стихове за деца или на исторически романи с нежна любовна лирика, да не говорим за страстните ѝ любовни писма в излязлата неотдавна книга "Късчета любов", книга-апотеоз за любовта.
Павлина Павлова е носителка на редица престижни национални и европейски награди като: националната литературна награда "Проф. Димитър Димов" за цялостно белетристично творчество (2018 г.); националната литературна награда "Калина Малина" за цялостно творчество за деца (2013 г.); първа награда "Атанас Мандаджиев" от Българската секция на AIEP – към Международната асоциация на писателите-криминалисти и ДАС "Саламандър" за криминалния й роман "Убийства в Златната подкова" (2014 г.), а през 2016 г. е наградена за романа й "Лунното куче"; специалната награда за книга с епична поезия получава на първия Национален поетичен конкурс "Шипка-2015" за стихосбирката й "Вечна жажда"; печели няколко Европейски награди за поезия (1995-2000 г.), връчвани от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" (Италия) под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институции.
Според Павлина Павлова образованието в България се нуждае от голяма реформа:
„Трябва на държавно ниво да се помисли и да се върне уважението към българския писател и към българския учител, защото те са хората, които носят факлите пред народа. Аз съм от малцината писатели в България, които работят на професионално ниво“.
Павлина Павлова препоръча книгата „Комитата от Дряновския манастир“ да присъства в библиотеката на всеки човек:
„В тази книга се разказва за зверствата спрямо мирното българско население по време на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, както и последвалите локални световни войни. Тази книга в никакъв случай не трябва да служи за насаждане на омраза към днешния турски народ и съседните нам народи, защото ние не отчитаме нещо съществено. Немалка част от турците са потомци на българи“
Според Павлина Павлова трябва да четем историята, да помним историята, но да не повтаряме грешките от миналото.
„Да живеем в мир, в добросъседство и добротворство, защото не се знае дали човекът от другата страна на границата не е твой роднина“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
