Човекът винаги е имал желание за пътуване във времето. Един от методите, които човечеството използва от дълбока древност, е методът на историческата възстановка или реконструкция.
Историкът и културолог Петя Крушева разказва в “Нашият ден“ за своите методи:
“Методът на историческата реконструкция цели възпроизвеждане на наличната информация и намиране на онази информация, която по един или друг начин е стигнала до нас. Било защото е унищожена, било защото не е била написана. От друга страна обаче, докато възпроизвеждаме, за да направим дреха или някакъв съд, или въоръжение, или някакво ястие, ние влизаме буквално в обувките, в рамките, в калъпа на средновековния човек.
Гледаме с неговите очи, мерим света с неговия аршин. Това дава още една допълнителна възможност на изследователя да си обясни защо дадени процеси са се случили по този начин, а не по друг. Именно затова този метод отдавна е официално признат, възприет като научен и достатъчно достоверен метод в западните университети. И ако се спазват всички фактори за него, то той може да даде една достоверна информация от около 80-90%, което е твърде надеждно и твърде добре, отколкото абсолютно нищо.“
Основни изисквания
“Основните неща, които трябва да се спазват в реконструкцията, са: когато се възпроизвежда нещо, то да бъде със същите естествени материали, от които е бил изграден предметът тогава. Или поне максимално близки и подобни до него. Със същите инструменти и технология. За да можем ние точно да стигнем до крайния резултат, който ни е известен като някакъв артефакт. Било от музея, който виждаме като археологическа находка или в миниатюра, или просто е описан в изворите.“
“На Запад този метод на реконструкция излиза извън университета и започва да изпълнява други цели. Там като цяло тези култури и Западната, а и Русия, говорим за държави, които са били империи. Които са взимали доста от другите народи, по-малко са давали. Разполагат с изключително богат архив и материална база, въз основа на която да направят тези реконструкции, затова те са много по-пищни, по-детайлни, по-подробни.“
Средновековна кухня
„Ако вземем за пример храненето и какво средновековният човек е разбирал под здравословно хранене? Доколко това е съществувало като норма? Оказва се, че храненето в средните векове, наред с всичките икономически фактори, критерият, който определя какво да има или да няма на трапезата, е религията. Тя класифицира добрите и лошите храни, позволеното и грешното.“