Според Тошев разговорът за високото и ниското, за естетиката на „Сфумато“ и естетиката на „Борат 2“ е разговор за това как се съотнасяме и за отговорността на публичните личности „с големи претенции за високо, как разговарят с обикновените техни бивши и настоящи студенти“.
Разговорът вече не е за изкуство и това е най-тъжното, подчерта Георги Тошев в предаването „Преди всички“.
„Може би това е най-тъжният публичен разговор в българското изкуство за годините на прехода. Не съм допускал, че един театрален режисьор със статута на проф. Иван Добчев може да се „изпусне“, или нарочно да изговори тези думи и то по отношение на 24-годишна млада актриса, негова студентка, приета с най-висок успех на кандидатстудентските изпити, студентка, за която са се борили двама професори.“
Публичното говорене на проф. Добчев напомня на публичното говорене на политиците ни, отбеляза Тошев. Той поясни, че е публично достъпен запис от негово интервю с Мария Бакалова, в което тя изтъква приноса на неговото обучение за своя успех.
„Когато едно 24-годишно момиче е извървяло пътя от „Меден рудник“ в Бургас до Холивуд, говори с това уважение за своя професор и когато няколко месеца по-късно имаме думата „да се слагам“, недоумявам.“
„Това е успехът за едно работливо, целенасочено българско момиче, което стига там, докъдето се простират мечтите ѝ. Има голяма доза шанс, но шансът се дава на смелите“, коментира Тошев.
Георги Тошев заяви, че не е мъжко първо да обидиш една жена, а след това да пратиш втора жена да те защитава, визирайки опита на проф. Маргарита Младенова да уточни, че в случая Добчев е използвал режисьорски, театрален жаргон.
„Режисьорският сленг е за работните помещения в театъра, за репетиционните. Режисьорският сленг не е публично говорене.“
„Никой не отрича качествата на Иван Добчев като режисьор, но тук излиза нещо друго – качествата му на преподавател и има нещо много по-тъжно: какви хора сме допуснали да преподават“, каза още Георги Тошев.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
