Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Висше образование и бизнес среда – зависимост и планиране

Снимка: архив

Държавата да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж, срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване. Възнаграждението, което ще получат младите специалисти, ще е над средното за съответното предприятие. Предложението е по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България, одобрена с последните изменения на Закона за висшето образование.

Темата коментира в “Нашият ден“ Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в АИКБ в България.

Производство на  защитни облекла, препятстващи проникването на вируси, Враца - 18 март 2020 г.

Висше образование и потребностите на икономиката

“Дълги години автономността на университетите позволяваше до голяма степен те да решават план-приема, като Министерство на образованието, в лицето на министъра, одобряваше приема според заявката на самите университети. Без да се допита пряко до бизнеса и какви са неговите нужди. Като че ли университетите търсиха по-евтините специалности, или пък по-популярни, които да привличат повече студенти. Което доведе в един момент буквално кандидат-студенти с оценки 2 и половина да придобиват правото на студент в последствие. Тази тенденция се промени в последните няколко години с новото ръководство на Министерството на образованието. То започна да търси мнението на бизнеса, най-вече на представителните организации на работодателите на национално равнище.“

Договорите

“Отново тук инициативата, на първо място, следва да бъде на самите работодатели, като Министерството на образованието и други ресорни министерства набират на този първоначален етап информация от работодателите от какви специалисти имат нужда и какви специалности и в какъв обем – по колко брой свободни места биха могли да осигурят или стажантски в случая. На тази база следва да се създаде един списък с висшите училища и на самите специалности, по които ще бъдат набирани студенти, чието обучение ще бъде заплащано. След което следва да бъде направен и един списък, който се одобрява от Министерския съвет на работодателите с готовност да сключат договори.“


В “Нашият ден“ проф. Венелин Терзиев участва с коментар по темата за промените в Закона за висшето образование:

“Това е крачка в една добра посока, защото Законът за академична автономия постави висшите училища в една самодостатъчна среда. Промените в Закона за висшето образование дават възможност на университетите да влязат в крак с общественото развитие. Това е важно, актуално и належащо.“

Бизнес среда и образование

“Ние сме много по-големи от тези млади хора, които сега стават студенти. Може би си спомняме онова време преди 1990 г., в което голям набор от завършващите студенти започваха работа в определени предприятия и организации. Това е достатъчно позабравеното старо, което се опитваме да възкресим в един по-различен вариант. Разбира се, потребностите на работодателите са основно нещо и може би фактите, които ние в последно време усещаме на гърба си, че липсата на планиране на образователните процедури, които се случиха в тези години на политически, икономически и социални трансформации, са факт.“

“Висшето образование произвеждаше такива специалисти, каквито желаеха младите хора, а не икономиката, и резултатите са красноречиви. Трябва да обърнем висшето образование към изискванията на бизнес средата и да видим какви резултати ще има след определен период от време.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.