Всяка година около Международния ден на майчиния език – 21 февруари – се организират прояви, публикуват се журналистически материали за нашия майчин език – българския, за мястото му сред европейските езици, за съхраняването му у сънародниците ни, живеещи в различни краища на света, и това е съвсем естествено и важно. Напоследък обаче темата за майчиния ни български неизбежно насочва към мисълта за онези наши съграждани, за които българският не е майчин, но пък е езикът на образованието, държавните институции, културата на страната ни, общуването в по-широк кръг от семейната и кварталната общност. Става въпрос за сънародниците ни, които първо чуват и проговарят на език, различен от българския, а с българския се сблъскват в училище или, ако имат късмет – в детската градина. Ако някой се заблуждава, че това няма връзка с жизнеността, бъдещето и процъфтяването на майчиния ни език, просто трябва да попътува из някои села и махали, да надникне в местното училище и да види как учителите преподават на деца, които не разбират езика им – нашия български език. Повечето от децата, евфемистично наричани „билингви“, на практика не владеят и елементарен български език, когато тръгнат на училище. Там ги посрещат единните програми, учебници и изисквания, такива, каквито са за всички български деца, което логично и реално ги поставя в крайно неблагоприятна позиция, учителите им впрочем - също. Чудно ли е, че много от тях отпадат от училище или остават заради бройката, но излизат функционално или буквално неграмотни. „Официалните“ просветни органи реагират плахо и недостатъчно адекватно на този факт, а учителите по места са в трудната ситуация да следват зададените стандарти, които не предвиждат изучаване на самия език. Допълнителното обучение, заложено в нормативните документи, не променя начина на обучение, а именно – като обучение по втори език за деца. Науката е доказала, че ранното овладяване на втори език повишава познавателните възможности на човека. Вместо това, като не нарича нещата с истинските им имена, образователната ни система пропилява потенциала на децата, които не получават адекватно обучение по български език като втори. Как този предизвестен провал може да се предотврати – може би е крайно време да се вслушаме в думите на учителите, пряко ангажирани с тези деца, в университетските преподаватели, подготвящи учителите, на всички мислещи с грижа за езика, културата и бъдещето на страната ни. Великотърновският университет откликва на необходимостта от специфични познания и подход в обучението на деца „билингви“ с магистърска програма „Българският език както втори език (преподаване на български език в чуждоезикова среда и сред малцинствени общности)“. Разговаряме с преподавателките във ВТУ – проф. Живка Колева-Златева и гл.ас. Илияна Димитрова и с Гретка Новакова, учителка и директорка на ОУ „Отец Паисий“ в село Писарево, в което учат деца почти изцяло от небългароезични семейства.
