Това е откъс от книгата „Костенурката Занзибар“ на английския писател Майкъл Морпурго, три пъти носител на наградата „Ред хаус“, която се определя чрез гласуване на децата.
А както вече се досещате, ние потегляме на далечно пътешествие по стъпките на Ливингстън, за да се докоснем до красотите на Африка.
Николай Александров е туроператор и след завръщането си от Занзибар сподели какви са неговите впечатления от пътуването му до африканската страна.
„Знаете, малко сме ограничени с пътуванията тази година. Една от малкото територии, които са позволени в момента като локация е Танзания и в частност остров Занзибар“.
Според Николай Александров Занзибар е хубаво, уникално място, защото е в Африка и е сравнително непознато за българите като територия.
„И е хубаво, защото стана модерно в момента тази година по обективни причини и все повече хора го откриват за себе си заради океана, заради изключителните приливи и отливи, които са характерни за тази територия, заради много вкусната храна, заради приятелски настроените местни хора, които са ведри и усмихнати, макар и много бедни“.
Занзибар е бил под португалско, британско, немско, арабско влияние. Местният език е суахили, който принадлежи към групата на езиците банту. От 2004 година е официален език на Африкански съюз. Суахили е силно повлиян и от арабския език и не се учудвайте, ако някоя дума ви звучи познато като подправката карамфил - островът е един от най-големите производители на карамфил в света.
„Направихме този чартър, защото е най-лесният, най-бързият начин да се стигне до там, тъй като директни полети по принцип няма до Занзибар“, допълни Николай Александров.
Друг интересен факт е, че там се е провела най-кратката война в историята на света - Англо-занзибарската война през 1896 година. Война, която е продължила само 38 минути, при която загиват 570 занзибарци и има само един ранен британец. По тези земи 98 % от хората са мюсюлмани. До 7 годишна възраст е задължително образованието. Учат в държавни училища, а по-специализираните са медресета, където се набляга на религиозното образование. По-голямата част от населението работи в туризма , занаятчийството, риболова.
Фауната и флората са уникални. Когато стигнете до мангровите гори с вплетени клони като от пейзаж разбирате колко са зависими жителите от приливите и отливите на океана.
„Интересното на Занзибар е не просто мястото, не просто природата, не просто джунглата. Там има изключителни животни“, подчерта Николай Александров.
През 1840 година султанът на Оман Саид Ибн премества в Занзибар своята столица, а през 1964 Занзибар се съединява с Танганайка и така се образува името на съвременната държава Танзания.
Занзибар се ползва с автономен статут и си има собствен президент и парламент, въпреки че за доста неща са под шапката на Танзания.
„Занзибар е доста населен остров, макар и неголям, като има отделни села, малки бедни селца. Те са мюсюлмани, имат по много деца. Много са религиозни“.
