Данните от 2017 г. показват, че годишно у нас се отделят 4,2% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване при средно 8% за останалите страни от ЕС.
Със сегашните темпове на инвестиции в здравеопазването у нас ще са необходими 50 години, за да достигнем петте най-развити държави от Европейския съюз. Това съобщиха от Инициативата „Заедно за повече здраве“, в която влизат представители на Българския лекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители и Българския фармацевтичен съюз.
От 1960 г. до днес сме увеличили продължителността на живота си, но все още изоставаме в сравнение с петте най-развити държави от Европейския съюз. Със сегашните темпове ще са нужни 38 години, за да достигнем средната продължителност на живота в големите европейски държави, която е 82 години, съобщи председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Най-много доплащаме и за лекарства - 37% срещу 5 на сто в сравнение със страните от ЕС. Според проучване, проведено от Агенция "Тренд", 73% от българите смятат, че има необходимост от допълнителни инвестиции в здравеопазването. Лошият контрол е най-големият проблем, според анкетираните. Българите очакват да чуят и какво ще направят политиците в сферата на здравеопазването. Инвестициите могат да осигурят по-добро бъдеще и здраве на нацията, категоричен е д-р Иван Маджаров:
"Факт е, че при нас има най-големи трудности, но това трябва да бъде стимул за тези, които ни управляват, да отделят особено внимание на здравеопазването, за да осигурят това ускорено развитие. Инвестициите в здравеопазването са нещо, което осигурява промени, осигурява по-добро бъдеще и по-добро здраве на нацията, но след 5-10 години. Те не се случват веднага“.
За периода от 2015 до 2018 година, пациентите в 5-те най-развити държави от Европейския съюз са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България. Изследването сочи още, че българите са първенци и по предотвратима смърт. Данните от 2017 г. показват, че годишно у нас се отделят 4,2% от БВП за здравеопазване, при 8% за останалите страни от Европейския съюз, посочи директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев:
"Това означава ли, че в България по-малко средства държавата отделя за здравеопазване? Безспорно означава. Второто нещо, което означава е, че ние като българи плащаме от джоба си за здравни услуги, за лекарства повече, отколкото европейците, което се отразява на тези, които трудно могат да си го позволят".
България изостава и по отношение на ниските публични разходи за лекарствени продукти, съобщи председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова:
"Българите са принудени да доплащат най-много за лекарствени продукти. В България се доплаща до 37% за лекарства, докато в петте най-големи държави (в ЕС – бел. ред.) този процент е 5%".
Според съсловните и браншови организации в сектора са необходими по-ефективни инвестиции, които да се отразят на подобряването на здравните показатели на обществото. Консенсусът ще бъде изпратен до всички политически сили, които се очаква да влязат в следващия парламент.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
