Държавният военноисторически архив е създаден през 1951 година със заповед на тогавашния министър на отбраната с името „Централен архивен фонд на българската народна войска”. Още тогава за негово седалище е обявено Търново. Определени са помещенията на бившата пехотната школа „Бачо Киро”. През 1954 г. е построена специализирана архивна сграда, към която през периода 1971-1974 г. се изгражда нов 10-етажен корпус, в който архивът се помещава и днес.
Военният архив пази 452 778 архивни единици на войската от опълчението до днес или 9267 метра документи, разказва неговият директор Светлин Радев.
„Военният архив съхранява 3484 фонда, всяка войскова част си има отделен фонд. Документите на армията се съхраняват в дела, които са подшити. На всички е позната така наречената „папка дело“ с връзки, които са подшити, те се съхраняват вертикално. Така подредени, имаме 9 километра архивни документи. Първите документи са на българското опълчение, следващият фонд е на Българската земска войска“.
Държавният военноисторически архив разполага с читалня, дигитален център, лаборатории за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека може да бъдат ползвани над 27 000 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, документални сборници, спомени на значими личности, свързани с историята на българската армия.
Военният архив съхранява 65 лични фонда.
„Тези лични фондове са на изтъкнати военни дейци – генерал Иван Сарафов, генерал Никола Недев, генерал Вазов. Особено богат е фондът на полковник Иван Кръстев Стойчев, който много усилено се занимава с военна история и благодарение на него са запазени доста документи. Имаме две нови попълнения, едното е на генерал Добри Джуров“.
Документите на Добри Джуров все още се обработват, преди да станат достъпни за четене. Второто попълнение е архивът на генерал-полковник Атанас Семерджиев, най-дългогодишния началник на Генералния щаб на армията и първи вицепрезидент на България. Той е дарил архива си приживе, но е поставил възбрана документите да бъдат отворени чак след 50 години.
Сред най-ценните архиви са ведомостите за заплати, които се оказват единствените запазени документи за различни военни формирования през войните и от документи със справочен характер са се превърнали в такива с историческо значение.
Военният архив във Велико Търново постепенно започна да дигитализира наследството, което съхранява, пояснява Мария Димоларева, началник-отдел „Използване на архивните фондове“.
„За съжаление, не разполагаме с толкова много подходяща техника, която да позволява едно по-ритмично и по-бързо дигитализиране на архивните документи, но ние се стараем да започнем дигитализацията от най-интересните за широката общественост ценни архивни документи. За миналата година сме работили по две основни теми. Едната е бойни дневници на обединенията на българската армия през Първата световна война и втората е - България и чехословашките събития през 1968 година“.
Особено интересни са дигитализираните бойни дневници. Всяка войскова част води свой боен дневник. Попълването е задължение на командира на частта, поясняват Светлин Радев и Мария Димоларева.
„От първия ден, мобилизационен и боен, и се започва – тук се придвижихме, там сражение, толкова убити, включително до метеорологични условия, бойна обстановка. Говорим за една много сериозна и съществена информация, която дава непосредствена представа за бойните действия по различните фронтове от различните войскови части“, посочва Радев.
„Придружени и с окомерни скици, крокета, където са отбелязани местонахожденията на нашите войскови части, на противника, т.е. онагледяват самия бой, който е описан в бойния дневник. Те са изключително интересни и поради тази причина са използвани и за сценариите на възстановките на клуб „Традиция“, допълва Димоларева.
За 70-атата си годишнина Военният архив във Велико Търново с помощта на НАТФИЗ и БНТ ще подготви документален филм с научно-популярен акцент за фондовото богатство от различните периоди на българската армия.
Чуйте и звуковия файл.
