Проф. Ивайло Дичев: Стената в Созопол е чиста бутафория, там няма история
Граждани и археолози от Ашдод, Израел, протестираха в защита на археологически обект
публикувано на 10.03.21 в 12:30
Снимка: БГНЕС
Как да се ориентираме къде е общественият интерес, когато става дума за събарянето на крепостна, но всъщност бутафорно-археологическа стена, в Созопол, изградена с използването и на европейски средства. Причината за искането да бъде съборена част от стената - гледката на едно частно заведение за хранене с комерсиален интерес клиентите му да имат поглед към морския хоризонт. Казусът е интересен и защото става дума за нещо, което може да изглежда като културно-историческо наследство, но всъщност не е.
Предаването "Хоризонт до обед" потърси отговор на този въпрос чрез позицията на профeсора по културология Ивайло Дичев от Софийския университет, който е и един от основателите на "Форум културно-историческо наследство" и неотдавна предупреждаваше: "Не хабете европейски пари за бутафория".
Казусът възникна, след като собственик на имота, където е издигната тази стена, спечели дело срещу общината, а вещо лице обяви част от стената за незаконна, защото е в частен имот.
"Затова и създадохме организацията "Форум културно-историческо наследство", а по този казус самият съд казва, че тази стена е бутафория - ново строителство, не е културно-историческо наследство", посочи проф. Дичев:
"От години специалистите предупреждаваха, че там няма история, има легенда, сведения за византийска стена от пети век, но от нея нищо не е останало и това, което е станало, е просто измислица".
Ивайло Дичев отбеляза, че е важно нашето виждане към истинската ни история, защото между 2011 - 2013 година се построяват много бутафорни обекти с европейски пари - над 30 обекта по 3-4 милиона, а това е "подмяна на историята, фалшифицира миналото ни":
"Там, в Созопол е нямало крепости стени. Той е прекрасен рибарски град, но не бива да си измисляме неща, които ги е нямало."
Във връзка с намерението на фондацията, реализирала проекта, да обжалва решението на съдаза събаряне на част от стената, проф. Дичев коментира:
"Това е лудост - да смяташ, че това е архитектурен комплекс. Не знам какво ще се направи оттук насетне, но злото е сторено с тези псевдостаринни стени и обекти (които глътнаха и много пари), от които обекти общините мислеха, че ще печелят много пари от туристи, но те отблъскват всъщност. А и общините сега ще трябва да ги поддържат тези строежи".
Междувременно в град Ашдод в Израел археолози, архитекти, еколози и граждани направиха протестна акция в защита на кула от ранноосманската епоха, която от своя страна е построена върху основите на византийска бойница.
Това не е единственият археологически паметник, на който по време на локдауна заради Covid пандемията практични люде със съдействие на общинските власти и при мълчаливото съгласие на Израелския институт за опазване на древността, се опитват да сменят статута и постепенно да го приватизират.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Широко шосе минава край останките от старинната крепост, а след него започва природен резерват. Обектът е ограден. Тук на открито и с прекрасен изглед към морето и до самия плаж се правят сватбени тържества. Изградени са сервизни помещения и малък офис. Явно се готви и по-нататъшна инвазия.
"Археологическият обект се намира в средата на частна територия, в промишлената зона на сегашния град, и туристи почти нямат достъп до нея. Той уж беше обществен, но явно корупционна сделка между търговците, общината и Института за опазване на паметниците от древността се опитва да смени предназначението му. При това всичко е направено не от специалисти - архитекти, специализирани да адаптират старините към съвременната градска среда. Вероятно някой е заинтересован скоро тези старини да се „модернизират“. Това разказа в предаваното "Хоризонт до обед" професорът по архитектура Зеев Друхман.
С плакати против ограждането и комерсиализирането на историческия обект пристигат граждани от Ашдод:
"Живея наблизо. Като дете съм се катерил и играл по тези руини. Изведнъж след локдауна открихме, че са оградени и посещението става само с разрешение. Казват, че тези огради са временни постройки",обясни Рони Мизрахи, председател на дружество „Долината на равновесието".
От кметството подчертават, че земята под крепостта е общинска и че имат правомощия да правят с нея каквото сметнат за полезно. Затова протестиращите настояват да бъде изменен законът за археологическите обекти и да не може местната власт да разполага с тях,без това да се обсъжда с обществеността.
Хората искат да има прозрачност кои точно институции са дали съгласие за такива изменения и ако съществуват вратички в сегашните закони, след изборите те да бъдат затворени.
