Рядко доверието в управляващите е било толкова стабилно високо, както по време на пандемията. Това важи за повечето държави в Европа, и със сигурност за Германия. Вярата, че канцлерът Ангела Меркел и нейният Християндемократически съюз, както и баварският Християнсоциален съюз ще преведат икономически най-мощната европейска държава без особени щети през това изпитание изглеждаше безконечна. До скоро.
Зачестилите нерешителни карантинни ходове, фиаското с ваксините и безплатните бързи тестове за Covid-19 обаче разклатиха стабилните позиции на управляващите в Берлин. А след това дойде и аферата с маските. И то само седмица преди регионалните избори в две западни провинции, които се смятат за тест преди вота за Бундестаг през септември.
Двама депутати - един от ХДС и един от ХСС - напуснаха постовете си, защото във вихъра на пандемията преди година, когато защитните маски в Германия бяха дефицитна стока, са посредничили между производители и здравни заведения в Германия за закупуването им срещу прилична комисионна - Николас Льобел от ХДС е прибрал 250 хиляди евро, а Георг Нюслайн от баварския ХСС - 600 хиляди. За закупуването на защитни маски вероятно е посредничил и трети, вече бивш депутат на християндемократите, Марк Хауптман, но неговото провинение, довело до незабавната му оставка тази седмица, е свързано по-скоро с предполагаемо лобиране за Азербайджан, една не съвсем демократична държава.
„Щетите са големи. Първо - нанесени са финансови щети на държавата. Безобразие е депутати, които така или иначе би трябвало да работят за интересите на страната, на здравеопазването, на министерствата, да печелят на гърба на хората. Те сами са си поискали пари за посредничеството! Нали не се съмнявате, че тяхната комисионна е влязла в цената на маските“, коментира пред БНР с проф. Урсула Мюнх, директор на политическата академия в Туцинг.
„Пострада имиджът на парламентарната група на консерваторите, които отново са замесени в скандална афера. Отново става дума за корупция. Това е поредният корупционен скандал в редиците на ХДС/ХСС. Аферата е вятър в платната на опозицията, която често изтъква, че в техните редици има подкупни депутати“, подчертава тя.
Към това се прибавя досегашното категорично противопоставяне на ХДС/ХСС на създаването на регистър на лобистите в Бундестага. Това е предложение на коалиционния им партньор в правителството, на Социалдемократическата партия. Как да не си мисли човек, че християндемократите имат нещо за криене?
„В момента може би най-пряката щета, която нанесе този скандал, е във връзка с предстоящите регионални избори в две големи провинции в неделя. Знаем от опит, че избиратели могат много бързо да променят мнението си за кого да гласуват. Така че Християндемократическият съюз може само да се надява, че заради пандемията много избиратели са предпочели да гласуват предварително по пощата и аферата с маските не е повлияла на вота им“, изтъква проф. Мюнх.
Според нея не на последно място скандалът е навреди на демокрацията в страната.
„Хората са много гневни. Заплатата на германските депутати е 10 хиляди евро. Всеки нормален човек ще си зададе въпроса, що за нахалство е това, при такъв доход и по време на безпрецедентна криза да искаш да печелиш пари на гърба на хората? Защо изобщо депутатите трябва да имат допълнителни доходи, да притежават фирми, да притежават акции в мултинационални компании?“
От доста време на дневен ред в Берлин е създаването на т.нар. лоби регистър, в който ясно да е посочено кои компании или организации подържат контакт с политици, по-конкретно депутати. Доказа ли аферата с маските колко необходим е този регистър?
„В сайта на Бундестага под името на всеки депутат може да се види, какви допълнителни ангажименти има. И така трябва да бъде, защото от една страна избирателите не искат народните представители да се занимават с прекалено много странични неща. Освен това прозрачността позволява да се открива по-лесно евентуален конфликт на интереси. Като избирател не искам моят депутат да подчинява гласуванията си в Бундестага на личните си финансови интереси, или да влияе на колегите си от парламентарната група.“
„Естествено, депутатите трябва да подържат контакти с бизнеса, да са информирани и компетентни, и точно затова балансът е толкова труден. Много е тънка границата между гласуване по съвест и гласуване в личен интерес. Така че, в отговор на въпроса Ви: да, за депутатите важат по-високи морални стандарти, защото те са добре платени народни представители, които по Конституция работят за благото на народа.“
Все още отворен и натоварен с много очаквания е въпросът кого ще изпратят ХДС и ХСС в парламентарните избори наесен като кандидат-канцлер. Гледа ли се под лупа поведението на новия председател на ХДС Армин Лашет (към момента с най-големи шансове да наследи Ангела Меркел)?
„Хората следят много внимателно, доколко Лашет, но и баварският министър-председател Зьодер се дистанцират от скандалните депутати. Те призоваха депутатите от групата на ХДС/ХСС доброволно да информират за евентуален конфликт на интереси. Така че тяхното поведение е от обществен интерес.“
Проф. Урсула Мюнх не вярва, че аферата с маските ще има дългосрочни последствия. „Тя ще се отрази на непосредствено предстоящите избори в неделя, но ако не излезе нещо повече по темата, не вярвам, че скандалът ще повлияе на парламентарните избори през септември.“
„От друга страна, и Лашет, и Зьодер трябва много ясно да се позиционират по темата. Да оповестят, какво прави партийното ръководство, за да не допуска такива корупционни скандали в бъдеще, въпреки че в името на коректността, в случая с маските все още няма официални доказателства, а само обосновани предположения. Позиционирането на Лашет и Зьодер е важно за съпартийците им, за да не бъдат поставяни всички под общия знаменател на корумпираните политици.
За християндемократите нямаше по-неподходящ момент аферата с маските да излезе наяве - седмица преди първите от серия регионални избори във федералните провинции преди вота за Бундестаг в края на септември. В неделя в Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц, две големи провинции в Западна Германия, ще се проведат избори за Ландтаг. Двамата министър-председатели са особено популярни. Майнц е нещо като последният пристан за губещата все повече почва под краката си Социалдемократическа партия - Малу Драйер е сред малкото разпознаваеми и уважавани политици на партията. А в Щутгарт вече 10 години управлява Винфрид Кречман, първият министър-председател от партията на Зелените. През 2011 година, няколко месеца след катастрофата във Фукушима, екопартията, смъртният враг на автомобилната индустрия, спечели в родината на Карл Фридрих Бенц, Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. Трудно за вярване дори за самия Кречман.
„Чувствам се възвисен! След толкова много години работа в опозиция! След близо 60 години управление на Християндемократическия съюз - много хора не са живели с друго правителство! Сега ние победихме, сменяме курса в политиката, което ме радва, но и се чувствам отговорен“, посочи той. „Никой не си е представял, че изобщо е възможно - Зелените да съставят правителството. Отдавна смятам, че Зелените можем да участваме в управляващата коалиция, но че сега сме победители в изборите - доскоро това беше немислимо!“
В една от най-индустриализираните германски провинции Зелените са на път да спечелят трети пореден управленски мандат. А в съседен Райнланд-Пфалц социалдемократите залагат на силната Малу Драйер за втори пълен мандат. При толкова силни кандидати, сякаш аферата с маските не може да промени изхода от вота в неделя.
„Точно така е. И без аферата с маските г-жа Айзенман от ХДС, която в Баден-Вюртемберг излиза срещу министър-председателя Кречман, пак нямаше да спечели вота. Мисля, че това е пределно ясно. Но аферата ще коства на християндемократите някой и друг глас“, смята проф. Урсула Мюнх.
В Райнланд-Пфалц анкетите предричат по-оспорвани избори. Но това не прави задачата на ХДС там по-лесна. Напротив, заради аферата с маските консерваторите ще загубят ценни гласове.
И ако регионални избори се печелят със силен кандидат, то за федералния вот наесен това не важи. Можем ли да си извадим изводи за изборите за Бундестаг от резултата утре, или е прекалено рано?
„Мисля, че е рано. До изборите за Бундестаг има още време. Не зная как е в България, но в Германия нагласите на избирателите от началото на пандемията досега се промениха драстично. В началото всички бяха във възторг от размаха на правителството в борбата срещу коронавируса. Тогава може би не беше много трудно да взимаш правилните решения. Така че бонусът на изпълнителната власт беше наистина голям“, подчертава проф. Урсула Мюнх.
„От известно време насам, още преди да излезе на бял свят аферата с маските, доверието в правителството пада. Така че е рано за прогнози за изборите през септември. Обстановката е много динамична. Но ако все пак трябва да направя прогноза, не вярвам, че партията на Меркел ще успее да си върне напълно високото доверие от миналата година. Което обаче не означава, че изборите са напълно непредвидими. Въпросът е, какви ще са процентите. ХДС/ХСС вероятно ще спечелят, при това с такъв резултат, че без тях да не може да се състави правителство“, гласи анализът на проф. Мюнх.
Още детайли по темата – в звуковия файл.
