Романът „Мария Тертер – Царицата“ представя един пренебрегван от история ни период, но изпъстрен със силен драматизъм.
Образът на царица Мария Тертер разкрива изключителна личност, останала незабелязана във време на силна суета в мъжкото себедоказване, но отдала себе си по своему на България.
Жертвите ѝ дават своя резултат – един силен и достоен цар на измъчената България, какъвто е синът й Светослав Тертер.
Историкът Дора Тодорова пише за книгата: "Романът е изключително навременен. Той издига понятията патриотизъм и родолюбие, девалвирали напоследък, внушавайки, че за тях са нужни много мисъл, познания и разумни действия, трябва жертвоготовност, за да се брани род, име и родина."
Авторът на „Мария Тертер – Царицата“ Людмила Андровска говори за произведението си в “Артефир“:
“Вечни остават моралните ценности, затова трябва да се върнем първо при нашите корени, към великите моменти на нашата страна, великите ни царе. Точно това съм търсила, когато съм разказвала за живота на тази царица, която досега беше незабелязвана, но тя е изградила един от нашите велики царе, нейният син Светослав Тертер.“
“Великите сили и тогава са присъствали, Византия много силно се е опитвала да влияе на нашата история, татарите са ни нападали – византийците ту са воювали с тях, ту са се обединявали с тях, за да могат да смачкат нашите царе. “
За избора на историческия етап
“Привлече ме съдбата на Мария Тертер, отхвърляна от семейството си още със самото раждане. Но все пак, понеже тя е от аристократично семейство, се омъжва за Георги Тертер, който по това време е стратегът на българската армия, втори по власт след царя. Четох много, три години и половина се занимавах само с това.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
