„Тогава художничката Алла Георгиева решава, че трябва да засвидетелства тези събития не само вербално, но и визуално. Започва серия от рисунки на прима виста, с черен китайски туш, без предварителни скици. Така – всеки ден, отразявайки най-важните събития“, разказа кураторката на изложбата Боряна Вълчанова пред БНР.
Първоначалната идея за дневник постепенно се превръща в свитък, символ на историческата памет от древни времена, допълни кураторката на изложбата.
„Дневникът отразява като на стоп кадър драматичните събития и безкрайния поток от всекидневна информация, която беше свързана с пандемията. В него тя отразява своите преживявания, емоции, главните действащи лица. Те изглежда сякаш са създадени на един дъх“, коментира Вълчанова в предаването „Преди всички“.
Алла Георгиева е с изключително чувство за хумор и това нейно качество прозира в нейния рисунък, смята Боряна Вълчанова. „Тя успява да поднесе такива сериозни теми с ирония и деликатност. Именно това прави дневника толкова привлекателен. Остава хубаво усещане, въпреки сериозността.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
