Тя е огнена, тя е красива, тя е с червени къдрици, със сини очи, тя е сексапилна и има изключително излъчване.
Тя е актрисата Ева Тепавичарова, родена в София, завършва средното си образование в 7-о СОУ, учи Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“, през 2000-2001 учи актьорско майсторство за куклен театър, а през 2005 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян.
Ева Тепавичарова е главен герой в “Нашият ден“.
“Винаги се събуждам бодра, защото утрото е най-важната част от деня за мен.
Възпитаник съм на 7-а гимназия имах прекрасни преподаватели, най-големите учители, които съм срещала са от 7-о училище. Минала съм през доста опити в образованието си, три пъти съм била първи курс, докато намеря своето място.“
По-изострени ли са проблемите от пандемията в България
“Ние просто по природа сме по-темпераментни хора. И това е прекрасно, аз смятам, че българинът е изключителен в това отношение и неговия рефлекс е много жив. Много сме емоционални, което е чудесно.“
Декември месец за театрите
“Моята реакция с изказването “Аз оставам!“ също беше емоционална, защото мисля, че не бива да позволяваме страхът да обзема душите ни и да ни ръководи. Разбирам и всички колеги, които тогава реагираха и казаха “трябва да спрем“. Не се съгласих с тях, струва ми се, че нашето място е да стоим там, където има нужда от нас, без това да бъде риск за някого. Няма как да продължи живота ми, ако не се занимавам с това, което обичам.“
С какво не се съгласява
“Не се съгласявам с това да не седим по местата си, с това да абдикираме и да даваме воля на страха. Не мисля, че човек трябва да се поддава на тази паника, която разбираемо обзема хората, защото здравето на всички наши близки е много важно, но то не е единствено и само физическото здраве, има много други аспекти, за които човек трябва да се погрижи.
Човечеството е минало през такива грамадни катаклизми и продължава да съществува, значи това е просто един момент, който ще премине.
Струва ми се, че се изказват много хора, които не са компетентни, и дават мнения, а в случая хората, които трябва да слушаме, са само експертите по темата.
Аз съм много активен и деен човек, човек който опонира, когато нещо му се случи, такъв е моят рефлекс. В този случай просто взех решение за себе си, когато разбрах, че и аз съм пострадала от това. Казах си “добре, аз сега просто ще изчакам и ще наблюдавам, за да видя какво ще се случи. Пуснах да мине през мен този проблем. Имаше критична ситуация, в която се бях притеснила за себе си и близките си, но човек е добре от време на време да наблюдава нещата и да ги допусне.“
Последната година
“Винаги съм вярвала, че българинът е изключително състрадателен човек въпреки нашите грубости в характера. Това може да се усети дори по погледа на хората, които срещаш на улицата. Вярвам в доброто в човека, вярвам в това, че има хора, които с молитвата си могат да направят много за теб, само с добрата си мисъл.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
