Галерия „Арте“ в столицата представя една знакова изложба на талантливата българска художничка Анета Дръгушану, назована кратко "Рисунки". Експозицията включва близо 20 голямоформатни рисунки от последните няколко години, както и една – на централно място – живописна творба, обединяваща темата на изложбата.
Интересното е, че това не са обикновени рисунки с туш, молив, въглен или пастел, а тези цветни акценти засилват въздействието на творбите на Анета Дръгушану и правят интересни препратки към живописните ѝ картини.
Анета Дръгушану живее и работи във Видин. Родом е от село Поточ, Румъния. Завършва Художествената академия в Букурещ при световноизвестния художник Корнелиу Баба. Житейската ѝ съдба я отвежда във Видин, където е съпруга на също голям български художник – Георги Петров. Анета Дръгушану е носител на годишната награда за живопис – Националната награда "Владимир Димитров - Майстора".
Анета Дръгушану представя пред Юлия Петрова своите рисунки и работите си, както и техния начин на изграждане. а
"Никога не започвам на бяло платно. Това бяло, чисто, ме плаши направо. Аз винаги преработвам моите платна предварително с нещо като емулсия. Предпочитам пастелните цветове. Така е и с рисунките – не рисувам на бял лист, започвам на цветна хартия. Цветът ми помага донякъде. Работя с молив, въглен, пастел... и на бяло това не би могло да се получи. Това ми е стилът – винаги има някакъв акцент. Никога не рисувам по памет. Никога не ми позират, за да не се изгуби онова естествено и неподправено в човека."
Проф. Станислав Памукчиев има особен пиетет и цени изкуството на Анета Дръгушану представя цялостно какво е тя за нашата пластична култура.
"Анета Дръгушану има свое силно присъствие. Тя е фактор в новата ни живопис, знакова фигура. Нейната рисунка е интегрално свързана с живописта ѝ – живописта произтича от купищата рисунки. Анета е странно явление. В много голяма степен изразител на цяло едно поколение интересни художници, участващи във втори модернизационен ход за българската живопис, започнал някъде 70-80 години.
Това, което показва сега Анета, е серия рисунки. Заради карантината е прикована в момента вкъщи и не може и до ателието си да стигне. При нея цели периоди се завръщат с рисунки – те активират нейната духовна, човешка, артистична памет. Изважда много стари рисунки, за да направи нови варианти и интерпретации. Върти, обикаля любимата ѝ тема – българската жена, селянката, копачката, директно и дълбоко свързана със земята. Анета, като съвременен човек, успява да съчетае кодове на съвременната технологична, технократична култура с дълбоко земното, човешкото, биологичното."
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – галерия „Арте“
