Как две области - Плевен и Ловеч, посрещат новите ограничения, наложени с третия локдаун, който е в сила от днес?
Кметът на Плевен Георг Спартански издаде заповед, с която се цели да се ограничи разпространението на Covid-19. До 31 март се преустановяват присъствените учебни занятия, посещенията в детски ясли и градини, провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия, както и посещения в общинските културни институти. Не се допуска организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер с присъствие на повече от 15 души, преустановява се провеждането на спортни мероприятия от тренировъчен и състезателен характер.
РЗИ в Плевен беше първото, което на 10 март определи мерки само за тази област. Последваха протест и разговори, след които отвориха фитнесите и моловете при по-строги изисквания. Разхлабването на мерките обаче продължи до решението на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.
Как се посрещат новите ограничения?
Таня е собственик на клуб. Казва, че по-добре да затворят заведенията, отколкото да работят с намалено работно време. Страхът действа и на клиентите, и на персонала, смята тя.
Радослава Радкова, управител на магазин в търговски център, пита защо не затварят всичко и всички, а се действа избирателно. Струпването на хора е в големите вериги, категорична е тя. И допълва: „Ще фалираме. Повече не се издържа. Повече от 30% загуби за цялата година.“
Малките магазинчета остават отворени. Реално обаче хората се отдръпват и за тях няма работа, твърди собственик на бижутериен магазин. И сега оставаме отворени, но клиенти няма да има, отбелязва той. На този фон разходите продължават да вървят, а приходи няма. Затова и на много места малките магазинчета фалират.
Светослава Цветанова остава у дома с двете си деца – едното спира да ходи на ясла, а другото – първокласник, преминава на дистанционно обучение. „Ще е по-напрегнато от обичайно и по-изморително“, признава тя.
„Не ги одобрявам. Колкото повече затварят самата държава, толкова по-зле ще стане. Все повече ще се събират и на домашно, криейки се, пак ще го правят.“
„Всичкото е парлама. Само плашат хората.“
„Не мисля, че са адекватни. По изборите ще се съберем толкова много хора и няма да се разболеем, а там едно барче от десет човека, едно кафе – те ще се разболеят. Какво – от вкъщи ли ще гласуваме, че ще е безопасно? По какъв начин ще ми гарантират безопасността?“
„Всичко това е икономически, политически натиск. Защо залите, защо изкуството, защо децата трябва да понесат всичко?“
„За тези девет месеца, в които не сме работили, не сме получили елементарни помощи, дори една стотинка. Не влизаме в нито една графа.“
„Убиват бизнеса и никой не може да ти го обясни защо.“
Как изглежда ситуацията от гледна точка на медицинските специалисти?
„Отделенията са пълни. Болните са стресирани – искат болница. Докарваме ги, редим ги по коридорите. Места няма, чакат да изпишат едни – да дойдат други. Повечето от тях са уплашени. Заразените са повече и се заразяват по-лесно“, разказва служител на Спешното отделение на болницата в Ловеч.
Директорът на болницата Румяна Нановска коментира, че докараният фургон за триаж в двора на лечебното заведение е бил „пълна измишльотина“ и се оказва неизползваем.
Според Нановска прибързано са били отворени много сектори, а сега болниците преливат.
