На 21 март се навършиха 150 години от смъртта на възрожденския лекар, учител, учен и дарител д-р Петър Берон. Какво е културното наследство на гениалния учен енциклопедист, на учителя, на лекаря, на дарителя? Доколко посланията на д-р Петър Берон са разчетени, разпознаваеми и доколко се осъзнава какво е дал на българите, на Европа и на света този единствен български алхимик?
Д-р Петър Берон е един от известните възрожденски българи – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Учи в родния си град, а после постъпва в Букурещ в прочутата Бейска академия – училището на гръцкия педагог К. Вардалах. После заминава за Брашов, където става учител в семейството на сливенския търговец Антон Иванович. С неговата морална и материална подкрепа Петър х. Берович издава „Рибния буквар”, а по-късно следва в Германия първо философия, след това се прехвърля да учи медицина. След завършване на висшето си образование започва да работи като окръжен лекар в Крайова, като междувременно организира и търговско дружество, което носи значителни печалби.
Отказал се от медицината, д-р Петър Берон пише във всяка една област на науката, член е на различни международни научни дружества, владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 училища, сред които и девически – едно от тях е Девическото училище в Котел.
В едно свое писмо до котленските старци той пише: ”Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище…”
След смъртта на Петър Берон с парите от неговото наследство е открита Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се издържа от лихвите на наследството. Създаден е и фонд „Д-р Петър Берон”, от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.
Ето какво коментира в "Нашият ден" проф. Кирил Топалов:
"Личности като д-р Петър Берон са от епохалните, от най-великите в нашата история. Личности многостранни, оставили богати следи в много области. Петър хаджи Берович става известен като голям учен в Западна Европа, където го наричат д-р Петър Берон. Той е от Котел – един знаков град в нашето Възраждане и нашата културна история, дал редица наши възрожденци, град със статут на специален град в нашата история."
Проф. Топалов разказва за живота на Петър Берон, за приноса на Рибния буквар в образованието, както и за енциклопедичната научна дейност на големия възрожденец – чуйте повече от звуковия файл.
Написаният от Петър Берович и издаден през 1824 г. „Буквар с различни поучения” – т. нар. "Рибен буквар" е една малка енциклопедия, която дава знания не само по четене, писане и смятане, но и кратки естествено-научни познания. Букварчето е и първата българска детска книжка. За първи път в нея има художествени четива със светски характер. За първи път се появяват и здравни съвети „Как да пази человек здравието свое”. За букварчето Юрий Венелин казва: ”Не съм виждал нито един руски буквар, който да може да се сравни с достойнствата на тази поучителна книжка”. Букварът претърпява шест издания в огромен тираж през периода 1824 – 1862 г.
